автор: filifjonkata

Той крушов цвят гони
и маха за сбогом.
По бурните клони
се спуска с пирога.

На жълтурчета свири
беззвучно стакато.
Като котка задиря
рибките на листата.

Треви вае бързо
в моментен Мислител.
В света ме привързва
косите ми вплита.

От света ме отвява
като цвят крушов.
Залутана плавам
в развълнувана суша.

И на гръб ме премята,
и със него препускам.
И такъв свят от вятър
как се напуска?