автор: glishev

Здравей, о, мое сърце!
Здравейте, о, мои вътрешности!”

Тази сутрин гражданинът г. се събуди от неделния си запой в умилено настроение. Първата му съзнателна мисъл бе за черния дроб, който без оплаквания си върши работата, когато човек решително заличи границата между себе си и свинята. Гражданинът стана, пусна компютъра и придаде на мисълта си следната форма:

когато спя ти бачкаш малка фабричке
след мен почистваш мръсните следи
от разни срамни действия които
не искам и не мога да си спомня
след малко ще те черпя минерална
вода пет-шест големи чаши благодарно

и ти работиш помпичке туптиш
във весел равномерен ритъм все задаваш
на кръвните гребци разумно темпо
дори не възразяваш щом заспя
и се обърна върху лявото си рамо
не ти тежа а носиш доста тежест
стоически потропваш във гърдите ми

и вие късогледи мои сини
очета дето влюбено все зяпате
доволен съм от честната ви служба

на всички вас които ме подкрепяте
по пътя ми от люлката към гроба
на всичките ми органи тиктакащи
дълбок поклон и вечна благодарност
подписващ се под тези думи
мозъкът

Гражданинът г. осъзна, че завършекът на горните стихове е прекалено материалистичен, но махна с ръка, защото целта на поезията не е да говори само Истината, а да казва каквото си иска и както си иска. Такова ми било вдъхновението, помисли си гражданинът, прегледа текста и подхвана друго стихотворение.