автор: avloeis

Амброас бе прекалено слаб, за да задържи тяхното темпо и изостана назад, но не им позволи да му помогнат, за да имат времето да се скрият.
Мракът надвисна точно, както той очакваше, но не успя да прескочи растенията от стъкло и една ръка го дръпна на земята. Чу как Фабиан извика и в гласа му имаше уплаха, но ангелът, не го виждаше, нито усещаше, знаеше само, че е някъде там зад розите, които за щастие му пречеха да дойде при него. Червените цветове наблюдаваха безучастно как демоните разкъсват ризата му, грухтейки, стенейки и скърцайки около него. Не бе способен да се бори, за това се сви на кълбо с цел да предпази гърдите си, които бяха най-уязвими.
- Виж ти, виж ти! – запреплитаха се гласовете. – Имаме си паднал ангел! Какъв глупак, преди се опита да заместиш Равновесието, а сега си тук... Какво искаш? Търсиш си сърцето? Какво глупаво сърце, да дойде тук само!... – кикота им бе по-зловещ дори от присъствието им.
- Трябва да му помогнем! – завика Фабиан, ужасен от кървавата гледка.
- Не можем! – напомни брат му, но той не се интересуваше от думите му, беше се убедил, че в този свят може почти всичко.
- Розичке, помогни ми! – той клекна до един зачервен цвят, спомняйки си, че те говореха преди. – Моля те, умолявам те!
- Фабиан, не говори глупости, а стой по-далеч от тях, може да те наранят! – опита се да го издърпа Патрик, но той го отблъсна и отново замоли.
- Защо да го правя? – гротесктното лице на розата се извърна към него.
- Защото само ти можеш да го сториш! – момчето каза първото нещо, което му хрумна и подобието на смях се разля измежду всички храсти.
- Вие рискувате да унищожите нашия свят продължавайки напред, а искаш от нас да ти помогнем?! – смехът секна и думите й се пропиха с ненавист. – Не ставай нагъл, дете!
- Нима мислиш, че искаме да сме тук? – озъби й се Каин. – Сестра ми е някъде там, а вие убивате последната надежда да я спасим! – той посочи гърчещия се от болка Амброас, който бе на предела на силите си.
- Ако не е бил бунтът ви преди столетия, сега нищо нямаше да изглежда така! – Питер също реши да действа. – Нека си помогнем взаимно!
- Бунтът нямаше да се състои, ако не беше ти, Алия! – думите бяха като проклятие.
- Вече не сме тази жена! – тихо каза малкият брат.
- Но имате същата сила, която всеки един би желал да притежава! Тази ваша сестра е много повече от колкото можете да си представите и ако попадне в грешните ръце, светът е обречен, не само вашия, но и нашия и този на ангелите, всичко! – изхриптя цветът.
- Тогава ни помогни да я спасим! – възползва се Каин от думите й. – Ако излезем Ада вече няма да има опасност за вас! Ние ще я защитим!
- Ти не разбираш, дете! – червеният цвят на венчелистчетата й, започна да се губи и тя постепенно доби приятен и нежен жълтеникав тон, а грозното лице изчезна, сега бе тъжно и омърлушено цвете. – Дори аз не знам как и защо, но това момиче има предначертана съдба... – думите й бяха заглушени от поредния вик на ангела и цветовете погледнаха към него. – Трябва да го спасим! – прошепнаха те в един глас и няколко дебели клона започнаха да гонят демоните и прибраха тялото му зад защитната стена.
- Жив ли е? – попита Фабиан, когато видя, че той не диша.
- Жив е! – един цвят се надвеси над лицето му. – Прекалено слаб е, тя е взела почти всичката му енергия!
- Коя е тя? – попита големият брат.
- Майката, даваща живот на всички ни и определяща ритъма на света. – отговори Патрик докато внимателно оглеждаше тялото, лежащо пред него, бе цялото в рани и кръв. – Как да му помогнем? – обърна се към розите.
- Вземи това... – тя му подаде няколко стъклени листа от стъблото си. – Сложи ги на челото, устните му, сърцето му и китките.
- Сърце?! – изненада се момчето и объркано погледна към ангела, те нямаха сърца.
- Ох, той има сърце! – цветята не обичаха да дават обяснения на глупави човешки същества, които постоянно имаха нови и нови въпроси, сякаш не можеха сами да отговорят на повечето. – Сега побързай, преди да е предал богу дух!
- Дже...н..ни...фе..р.. – изхриптя ангелът, когато усети допира от листото на челото си.
Когато всички листенца, бяха поставени на съответните места, една белезникава светлинка излезе от всеки цвят наоколо и като мънички светулки започнаха да кръжат над окървавеното тяло, една по една стапяйки се при допира си с кожата му. Около момчетата се разяри тиха буря от феерична красота, която ги накара да притаят дъх. Налегна ги спокойствие и желание за сън.
- Ангелът ще поспи известно време преди да се възстанови, не го докосвайте до тогава! – едва чуха нежните думи на розие и се унесоха в сладка дрямка.
- Не биваше да им помагате! – изръмжа един демон зад тях.
- Ще видим какво ще стане! Ако ги убием рискуваме никога да не видим свобода и промяна! – нежно се загледа храстът в спящите лица и добави. – Съдбата не случайно ги събра заедно... парчетата не са били никога толкова близо едно до друго! А и този ангел със сърце, може да обърне нещата и да осуети плановете на Майката! Дори тя няма контрол над всичко, особено, ако е по-силно от нея самата!
- Дано не грешиш, Ориснице! – тихо изломоти съществото и се оттегли в тъмнината.

Когато момчетата отвориха очи, забелязаха, че раните на Амброас ги няма, но все още стояха двата прореза от липсващите му крила. Ангелът все още не бе отворил очи и лежеше безмълвно на земята. Сега Патрик видя хубаво сребристите знаци по тялото му. Приличаха на надписи на древен език, сякаш бяха заклинание. От надписите на врата му се спускаха четири нишки към гърдите му, където ставаха кървавочервени и образуваха кръг, точно над мястото на сърцето.
- Какво е това? – попита Фабиан, когато забеляза къде гледа братовчед му, и докосна един йероглиф в кръга, една рана се върна на глезена му, но момчетата не го забелязаха.
- Не пипай! – скастри го Каин и дръпна ръката му. – Вероятно това са знаците, които показват, че е ангел? – погледна Патрик.
- Защо гледаш мен? Не знам всичко! – възмути се младежът, когато разбра, че очакват отговор от него. – Питай си собственика!
- Като че ли ще ми каже! – измърмори Каин и седна на земята. – Според теб можем ли да му вярваме?
- Не знам! – призна Патрик. – В един миг имам чувството, че не мога да му вярвам, но все пак искам да го сторя и обратното... Толкова е объркващо!
- Аз му вярвам! – категорично каза Фабиан.
- Ти вярваш на всичко и всички! – смъмри го брат му, това момче бе прекалено наивистично и разглезено от хората, заради милия си вид, и те често го използваха.
- А ти си самовлюбен глупак, който си мисли, че света се върти около него! – студено изрече момчето и впи озлобен поглед в него, мразеше да го подценяват и третират като дете, когато знаеше какво прави и казва.
- Внимавай как ми говориш! – съвсем малко трябваше на Каин да избухне, а сега и брат му се правеше на всезнайко.
- Защо?! – не се отказа момчето, бе решен да стигне до дъното и този фарс между тях да спре. – Казвам истината, нали?
- Фабиан, престани! – опита се да го спре Патрик, но само навлече гнева му и върху себе си.
- И ти си същия! – изръмжа малкият брат. – Знаете само да раздавате заповеди без да се вълнувате от хората! Винаги е било така! За това и трудно се понасяте двамата, защото не можете да приемете да бъдете подчинени на другия! Толкова е лесно да лепнете етикет на някого: този е глупав, а този наивен, онзи там е годен за употреба, а тя ще ми помага! – той започна да жестикулира бурно и наведе брадичка. – Никога не сте си правили труда да опознаете заобикалящия ви свят! Единствено Дженифер някак успя да прескочи преградите ви, но и спрямо нея продължихте да се държите назидателно и многократно я обвиняхте за нещастията си!
- Фабиан! – извика Каин, за да го предупреди, но момчето не спря.
- Няма да мълча! През всичките тези години мълчах и се правех на шут, за да може вие да си живеете спокойно, а Джен да не се тревожи, но нея сега я няма и мога да говоря, колкото си поискам! Едва ли ще излезем от тук същите като преди!... Не вярвате на Амброас?! Изобщо има ли някой на когото вярвате? Дори и в самите себе си изпитвате съмнения! Джен не е глупачка, която би дала сърцето си на който и да било! Амброас и тя са като едно цяло, което не може да се раздели, сякаш тяхната история е написана още при създаването на света! Но няма как вие двамата да го усетите! Не и при всичката тази злоба и несигурност, която таите! Този ангел има сърце, което обича сестра ми и той е готов да пожертва себе си, за да я спаси! Има дълг към Натали, но го е потъпкал и е дошъл тук, за да спаси егоистичните ви задници! – той спря за миг, за да си поеме въздух, двете момчета го гледаха неми и объркани от думите му, нито един от тях не очакваше малкото момченце да изрече такива слова, те бяха започнали да разкриват истината в думите му, колкото и да не им харесваше. – Недейте да ми казвате да мълча, когато вие самите няма какво да кажете! Спрете да вярвате, че съм дете без мозък, защото дори и да сте по-големи от мен, едва ли знаете повече!
Патрик се опита да каже нещо, но ангелът пред него се размърда и ги разсея, но гневът от думите на братовчед му се бе уталожил и той се опита да разбере причината за непристойното му поведение и всичките глупости, които избълва. Някои от нещата бяха верни, но нямаше намерени да приема всичко за абсолютна истина, особено, насоченото по негов адрес, това накърняваше достойнството му. Каин не успя да се успокои и продължи да мисли над думите на брат си, знаеше, че той не би казал това без причина. Наистина ли бе толкова вглъбен в себе си, че не забелязваше света наоколо или просто бе блъф, за да го нарани? Най-странно от всичко му звучеше връзката между сестра му и този ангел, нима бяха толкова уникални и неповторими, че всеки да желае силата им, изобщо възможно ли бе да съществува нещо подобно. Не, това бяха измишльотините на брат му и той ги отпрати надалеч.
- Колко време спах? – попита Амброас докато се изправяше.
- Достатъчно, за да ни загубиш ценно време! – хладно отвърна Патрик.
- Добре ли се чувстваш? – попита Фабиан.
- Да! Какво стана?
- Розите ти дадоха част от енергията си, за да заздравят раните ти! – обясни момчето и му се усмихна. – Ще можем да продължим нали?
- Разбира се! – ангелът огледа спътниците си и веднага почувства разликата в тяхната аура и каза с въздишка. – Изглежда не само мен са променили!... Да тръгваме!
Каин и Патрик не разбраха за какво говори, но малкият брат кимна в съгласие и веждите му се събраха. Храстите бяха решили да изкарат на повърхността най-силно критите им качества и сега всеки се държеше странно, но той се радваше, че вече може да не се прави на палячо, за да привлича вниманието, сякаш той и брат му си бяха разменили местата. Сега се чувстваше по-зрял и уверен в действията си, страха му, че ще го отхвърлят бе изчезнал и бе себе си. Запита се каква ли е промяната в Амброас. Патрик бе станал още по-самовлюбен от преди и мислеше повърхностно, това му бе ясно, но по отношение на ангела не виждаше промяна и отдаде това на малкото им контакти, все пак не го познаваше така добре като роднините си.
- Не ти вярвам! – призна Каин, когато с Амброас изостанаха малко.
- Знам! – подсмихна се младежът.
- Ти няма да направиш щастлива сестра ми! Не го вярвам! – продължи с откровеността си.
- Вероятно си прав! – с неохота се съгласи ангелът. – Въпреки всичко искам да опитам!
- Побързайте! – викна по тях Патрик, който вече губеше търпение.