автор: tzvetcomarinov

Капитан Миладинов по природа не беше наивник, притежаваше и достатъчно опит в работата, които му обръщаха постоянно внимание върху изключенията. Шетня като неговата, рано или по-късно, обезателно ще попадне в нездравословна
ситуация. Той по навик се отнасяше критикарски буквално към всичко, дето го има във филмовите екшъни. Смяташе за главни виновници режисьорите и операторите, че шарлатанстват над зрителската небрежност. И винаги се аргументираше с епизоди от реалната практика, затова понякога много трудно правеше разлика между екрана и другото, което среща на улицата или в разработка с неговото участие.
Сега нямаше съмнения за грешки. Довери се и на своя усет, който никога не го подвеждаше. След него е тръгнала "опашка", а не обикновен клиент на заведението. Когато хващаше дръжката на вратата, не забеляза друг да се кани да излиза. При всички случаи, тоя се е притаявал някъде извън обсега на вниманието му и сега не бърза да го настигне просто където и да е. Изглежда осветеността при входа на ресторанта му се виждаше неподходящо място за разговора. Такива досадници винаги използваха едни и същи фрази, сякаш са назубрени. "Хей, мъжкият! Я спри да си поговорим". И твърде малко се интересуваха от желанието на другия или просто нямаха време за такава незначителна подробност. Защото почти веднага отваряха уста да кажат наизустеното или пускаха горните си крайници и движение, ако се окаже, че паметта им е изневерила в най-последния момент.
Специалистът по борба с организираната престъпност нямаше право на това. Налагаше се да намери време и начин да благодари на ония автомобилни инструктори, които са осъзнали предимствата на огледалото за обратно виждане. Това автоприспособление сега му подсказа колкото цяла справка. Мераклията да си поприказват не е кой да е, а лично шефът или протежето му в автосервиза, дето вече не взимат на работа нови автомонтьори. Освен от болтове, регулировки и шайби, трябва да разбираше и от някои по-специални работи, щом правилно оцени ситуацията. И подходи направо като професионалист. Влезе ли човека дето върви сега пред него в колата, разговор може и да няма, затова ускори крачката.
Когато преди време капитан Миладинов правеше усърдни опити да усвои някои тънкости по това с което се занимава, веднъж в спортната зала удари с крак свои спаринг-партньор изключително лошо. Наложи се оня да посещава ежедневно в продължение на две-тре седмици лекарския кабинет. Инструкторът му отдели почти същото време да разяснява, колко болезнен и опасен е такъв удар. Тогава лейтенант Миладинов го слушаше с виновно изражение, но вътрешно не беше чак толкова убеден. Смяташе, че колегата му преиграва. Търси повод да посещава по-често лекарския кабинет, да слуша приятният глас на младата лекарка и усеща допира на пръстите й върху своето коляно. Едва когато го почерпи за дето се е разминал с най-лошото, повярва в евентуалните последствия от такъв удар.
Сега тоя дето върви подире изглежда съвсем е без намерения за деликатности или компромиси, щом вече упорито избира своя момент. Миладинов бръкна в джоба си уж да извади ключовете, а другият разчете това движение като намерение за отключване и качване в колата. Затова приближи несъобразително близо. Изглежда никога не беше чувал, че внезапната контраатака понякога е по-ефикасна и от най-добре организираната защита. И не си истави нито време нито място за евентуално отстъпване, преди ходилото на капитан Миладинов да го тресне като чук в коляното. Болката освен внезапна беше изглежда и толкова силна, че той въобще не разбра. Дали ударът, който получи в челюстта е от юмрука на другия или в залитането се е ударил сам в купето на леката кола. Преди да се отпусне направо зашеметен върху асфалта на паркинга.
Страдалческото изражение от лицето на полуседналия уверяваше спецът по борба с организираната престъпност, че повсъвземе ли се, непременно ще отиде на лекар. Там ще получи и цяла редица от съвети и рецепта за аптеката с които по-скоро да оправи положението с коляното.
Сега повече от очевидното не можеше да стане веднага, но това не му пречеше да слуша. Затова нека чуе нещо важно, което би му полезно и след като отмине.
-Слушай, мъжкият, - произнесе бавно капитан Миладинов. Всички говореха така, когато искаха да бъде запомнено онова, което ще кажат. В тонът му имаше неприкрит яд, защото по равно мразеше слугите и техните господари в престъпния свят. - Продължаваш ли да се страеш като вярно псе, като нищо куршумът може да изпревари решетката.
Когато под повърхността на деянието или замесеното такова има много повече, всеки пострадал избира мълчанието като верен изход. Монтьорът сега пъшкаше от очевидна болка, но не смее и да отвори устата за съвсем приемливото - "Защо ме удари?". Това беше най-логичният и справедлив въпрос. Наистина вървеше след него, но не отправи заплахи или обиди. В ръцете не държеше нещо, което да предизвика ответната реакция. Приличаше всичко това на "без нищо нещо", но съвсем оскъдно, защото повече се насилваше да отиде сред популярните съвети. "Когато знаеш за какво е случката, не питай другите - защо е станала".

Цветко Маринов