автор: typa

Усмихната рогата мина
избухна. Птичка се спомина.
Долетяха още три
нейни сиротни сестри.
Зловещо мината се клати
със шиповете си рогати.
Повторно ще избухне тя
насред поляната с цветя.
Ще гътне няколко къртици,
един глиган и две лисици.
В средата яма ще открие.
А пък навред ще се покрие
със пепел, пръст и перушина.
Жестока, дяволска машина.
Но, кой, кажете, в този миг
залага мина на дръвник.
Била е горска самодива,
опарила дупЕ в коприва,
когато кукнала по нужда
в шубрака сред полянка чужда.
Присмяла й се пойна птичка,
Развеселила се сърничка.
Дори добрият мравояд
я подигравал до обяд.
От срам и болка просълзена
и с гордост силно наранена,
в закана вдигнала пестница -
ще отмъстя на таз тревица.
Полянката ще завладея
и най-последна ще се смея.
И всичките ще ви прецакам.
И най-безгрижно ще си акам.
Накрая яхнала метлата,
и се пръждосала в гората,
за да се върне скоро тука
с рогата мина и базука.
И отмъстила си от яд
със този минен атентат.
Вилняла чак до късно вечер.
Комай досещате се вече,
че самовилата злорада
е баба Яга като млада.