автор: filifjonkata

Ех, как обичам това време
на плахи липови деца.
Живот листат в дървото дреме
и се оформя в личица.

Те чинно си поставят гланца
паднал от облачния шкаф.
А после разучават танца
на вятъра – хореограф.

Неопитни са, малко свити,
със израз нежен и смутен.
Зяпат прехласнато врабците
и галят пролетния ден.

А вечер новина те чака –
несвикнал още със листа,
се чудиш как изпълват мрака
и миналата празнота.

Разлиства се отвън животът,
почуква с клончета – рогца.
И те разглежда през стъклото
със новите си личица…