автор: SoraNymphaea

Разбирам, че е утро, когато
бавно,
          ясно,
                  почти незабележимо
пръстите на слънцето се покатерят
по цвета на орхидеите, които
първи виждат
обагрената с кръв постеля.
Танцуват, танцуват светлини
по челата им
като слънчеви риби.
В нашите мечти има тъжни желания.
Да потънем.
Студът се е изместил
                              от линиите, дланите ми.
Всичко е разцъфнало.
И сакурите
                  на японския посланик.
А магията е краткотрайна.
Чакай, чакай на устните ми
вечно падащ като комета
свят изтлява, а утрото пада
в последното езеро
на очите ти.