автор: filifjonkata

А тези мигове така са редки
и се живеят като на игра –
когато своята ажурна плетка
заплита още голата гора.

Когато незабравките са горе
и си събираш от небе букет.
Животът ти е в лад мажорен
и пееш го със кос в дует.

Когато във света присъстваш,
вместо да си измисляш свят.
И топъл вятър те разпръсква
наред със вишневия цвят.

Ех, тези мигове са ценни,
редки като следа от рис.
А пък не са ти защитени
по странен някакъв каприз.

И ето мисъл ти намига:
че им е нужен резерват,
за мигове червена книга
и помощ, за да се множат…