автор: tanq_mezeva

Молитвено събираха се думите
в сълза една... /дори не я видя/.
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.

Копнееше да стигне първа мястото,
потънало във мрак и тишина,
крещеше и проклинаше аязмото,
и плачеше, но търсеше искра.

Следата от отминалото хубаво,
заключено с огромен катинар,
в килията на Его-то, прокудило
свещицата от Божия олтар.

Молитвено събирам се във думите.
Притихнала в прискърбие горя.
Изгубена, рисувам тъжна с римите
и в стихове копнежни те редя.