автор: Nostalgia_

И би било добре, ако призная
коя се скри зад този псевдоним.
На приказката си достигнах края.
Зад мен е спомен, тлеещ като дим.
Коя съм аз? Жена или момиче?
И как се казва главният герой?
Дали все още него аз обичам?
Дали все още ме обича той?
Въпросите ви като дъжд валят...
Разпръсквам отговорите по хълма.
С глухарчетата нека да летят,
а подир тях Надежда да покълва!
И би било добре, ако покажа
лицето си, което в тайна срито е,
да дам за спомен счупената ваза
на главния герой от тези стихове...
Коя съм аз? Една любима песен
и полъх на добре познат парфюм,
листенце от угасващата есен,
две думички, прошепнати наум.
Не питай колко малко ми е нужно
да се изгубя в тихи луностишия
и между редовете не събуждай
погребаната ми любов към бившия...
Пристискам силно в шепите остатъка,
остатъка от своята надежда...
На миналото нося отпечатъка,
но бъдещето с вяра ме поглежда.
Коя ли съм? Дори сама не зная.
Под стъпките ми никне път от рими...
И ако някой в тях се разпознае,
навярно... ще научи моето име.

Nostalgia

П.П.:
Угасвам този филм късометражен. И смятам този стих да е последен.
Случайност или не, но нека кажа, че носи номер двадесет и седем.
С главния герой на таза дата навремето се срещнахме във Рая.
И с нея днес решила е Съдбата да сложа тук на приказката края.