Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 0
Всичко: 420

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРиторично
раздел: Поезия
автор: heartfelt

Как да тръгна от тук? Пуснах корени в тази скала,
на която стоя сякаш вече хиляда живота -
овършана от зли ветрове заскрежена ела
на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.

Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят,
но не пускат скалата, оплетени в плътна прегръдка
във последния спомен от топъл тропически свят.
А студеният камък не дава живителна глътка.

Как да тръгна от тук? И да тръгна – къде да вървя?
Пропастта е дълбока - покрита със сенки зловещи,
с непрогледни мъгли, а зад мен – пепелище. Гора,
изгоряла до корен в пожара на минали срещи.

Как да тръгна натам, дето слънцето гали с лъчи?
За какво им е слънце на мъртви, измръзнали клони?
Риторични въпроси - към времето, скрило очи
и решило докрай да мълчи. А скалата се рони,

победена от него, пропуква се – миг подир миг,
миг след миг пропастта става все по-студена и тъмна,
все по-страшна и близка. Впил поглед във нейния лик,
аз не знам накъде да вървя.
Но ще трябва да тръгна.


Публикувано от alfa_c на 18.04.2013 @ 16:05:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   heartfelt

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.06.2021 год. / 05:30:52 часа

добави твой текст
"Риторично" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Риторично
от vilvar на 18.04.2013 @ 16:17:32
(Профил | Изпрати бележка)
http://www.youtube.com/watch?v=aQYAykwgzGo


Re: Риторично
от Heartfelt на 19.04.2013 @ 06:59:39
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Риторично
от ATOM на 18.04.2013 @ 16:54:01
(Профил | Изпрати бележка)
Така трябва да е.
Позволи на пътя да бъде себе си, неограничен от твоите страхове и надежди.
Само този път е истински.


Re: Риторично
от Heartfelt на 19.04.2013 @ 07:00:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]


Re: Риторично
от Heartfelt на 19.04.2013 @ 07:00:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]


Re: Риторично
от zebaitel на 19.04.2013 @ 09:04:13
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност, решението е в полза на пътя, макар да е достигнато с много болка!
Много хубав стих!


Re: Риторично
от Heartfelt на 19.04.2013 @ 12:13:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]