Рони, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?
Иска ми се бавничко под кожата
да подреждам тази красота.
Рони бърза, пращат му послания
всичките световни миризми.
Борят се за кучешко внимание,
още немаркирани земи.
Хич не го вълнува, че април е,
че го къпе мека светлина.
Тича и ме има за хвърчило
на каишката от другата страна.
Ех, да можех да полегна в ложето
от черешов цвят на пролетта…
Боже, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?