След няколко пъти неуспешно явяване на изпита по математика и последния път - УСПЕШЕН :) !
От прах се роди като феникс,
да моли, да плаче в ноща
във кървави сълзи да стене
да вика, да влачи снага.
Да бъде над всички..., под нищо
Живот ли е? Не е живот?!
макар да е жалка безмислица
да пари в душата до гроб.
Очите затворени, в сълзи стаени
болка, горчилка, тъга
сърцето присвито - минути броени...
в очакване - просто сътба.
Минута мълчание, поглед треперещ,
пулсът над сто...!
Съцето прескача, снагата трепери...
И в миг... Щастие, Радост, Добро!
Въсторжени химни, танци и песни
душа и сърце пеят в хор,
очите се раждат, мечтите се сбъдват,
и всичко е пак колело.
Победи, успехи, усмивки безспир
за миг на върха да стоиш.
Радостни сълзи и радостни мисли...
Всичко в тебе гори!
Победа, но малка,
все пак е победа нали?!
Постигаш успеха за нещо бесмислено
Но как ти е сладко нали?
Сили събираш, въсторжен си тръгваш
по стълба - нагоре с едно!
За следваща стъпка отново се готвиш-
катериш, катериш до гроб!