автор: Rodenavlotos

Заглъхва ехото от битката на смърт далече,
търкаля се по хълмовете ни към миналото,
а аз събличам ризницата си, захвърлям меча
и сядам да ударя чаша силно вино

защото ти си жив, Любими ми Противнико
и образът ти пак ще ми тревожи нощите,
и ще изцежда, и ще ми изпива силата,
защото страшна е властта над мене, мощна.

Това е битката ни на живот и смърт със тебе,
но аз не мога да си позволя да си отидеш.
В мига, когато погледът ми те съзре погребан
в земята, не ти – аз ще съм загиналият.

И всеки път, когато свием знамето на боя
със ZERO KILLED, без капка кръв по него,
ти вдигаш тост за моята победа, аз- за твоята
и старата ненавист е за миг погребана,

защото ти си жив, Любими ми Противнико,
и пак със тебе ризниците ще обличаме,
и страстите, които ни владеят ще са силни
но няма никога да бъдем безразлични.


* Zero killed или ”Нула убити”- една от версиите за произхода на възприетата от англоговорящите думичка за съгласие. Когато се прибирали от поредната битка, войните от постоянно враждуващите шотландски кланове, изписвали на знамената си тези думички, радостни, че не е била пролята кръв.
В случая, авторът използва тази аналогия в обръщението си към любимия човек.