автор: Highwayman

Любовта ни прилича на чадър без платно –
дръжка с остри ръждясали спици.
Пари слънцето – блажно възжълто петно
връз небесната синя басмица.

Под чадъра сме двама - и адски пече,
потни змийки пълзят по гръбнака,
върху плочника тупва телце на врабче...
Ала с теб ще дочакаме мрака.

И дори да зашиба априлският дъжд,
и да брули звезди вятър бесен,
с теб оставаме тук – като истински мъж
ще те скрия с чадъра небесен.