автор: glishev

И винаги напразно се опитваме
да се харесаме на тези странните
създания с красивите походки.
Зад хълма скрити, наблюдаваме
вода как пият, как пристъпят леко.
В гърдите ни се свива инак здравият
юмрук, изтласкващ алената кръв
и тя замира в топлите артерии,
а после пак се втурва в устрем пурпурен,
дордето проследяваме със погледи
как стройните любими силуети
оттеглят се с естествено достойнство,
изпълнени с върховно безразличие,
неясно очертани в маранята,
единствено оставяйки във пясъка
следи, които дълго съзерцаваме.