автор: bezkomentar

"Младостта си отива,
преметнала сак..." - Недялко Йорданов


Младостта си отива. Искаш, не искаш.
По трудния начин - с неочаквани бури.
Театрално, налудничаво - като актриса.
Като сбъркано лято в дъждовен юли.

Като счупена чаша от сервиза ти ценен,
като дъх по стъкло, замъглен и влажен.
Като прощален номер от последна сцена,
с иронична усмивка се стапя в пейзажа.

И какво ти остава, освен да помахаш
и да свърнеш по стръмната, тиха улица,
дръпнал от ръцете ù в суматохата сака ù...
И с лека усмивка в ъглите на устните.