автор: jara

От дистанцията на годините,
без тебе бързо отлетели,
изплуват чувства неизтинали,
останали несподелени.
Чиста като капка сутрешна роса,
изкристализира любовта.
И знаейки за нея ти отмина,
но още тя е там,
преминала през лято и през зима.

Единствено в мечта и сън били сме двама.
Безплодна нежността остана.
Намерих на страданията си лечение.
А ти? Откри ли свойто вдъхновение?