автор: ANTARAH

В един хан край Багдад се отбила Чумата да си почине.
Нагостил я ханджията, напоил я и се разговорили.
- На къде си се запътила, Чумо? - попитал я той.
- Към Багдад съм тръгнала, ага. По работа.
- И по каква работа си тръгнала, ако не е тайна?
- Отивам да убия 5000 човека.
Чумата се изправила, благодарила за храната и питието и платила със здраве на ханджията и семейството му.
След месец тя отново влязла в хана, този път заминавайки си от Багдад. Заприказвали се с ханджията и той я попитал:
- Ти каза, че ще умориш само 5000 човека, а загинаха повече от 50000. Защо?
- Аз погубих колкото казах, но останалите починаха от страха си.


Минало време и в хана влязъл друг гостенин - Войната.
Хапнала тя, пийнала, отпочинала си и се разприказвала със собственика.
- Към Багдад ли си тръгнала? - попитал ханджията.
- Да, към Багдад. Отивам да отнема живота на 50000 човека - отговорила войната, платила му със защита и поела на път.
След няколко седмици тя отново се спряла за почивка в странноприемницата. Разговорили се с човека и той я попитал:
- Добре де, ти ми каза, че ще погубиш 50000 човека, а във войната загинаха не повече от 5000. Защо?
- Да, аз изклах 5000, но осакатих още поне 100000. В следващите месеци голяма част от тях ще умрат от раните си, от болести и глад. Така че не съм те излъгала. - казала Войната и поела по пътя си.


След още няколко месеца на път за Багдад в хана се отбила Омразата.
Нагостил я човекът и я заразпитвал.
- Ясно е, че и ти си се запътила към града. И е ясно, че ще погубиш много народ! Колко човешки живота мислиш да отнемеш?
Подсмихнала се Омразата и казала:
- Само пет - и си тръгнала по пътя, като оставила торба с жълтици.
Минали много години. Хана западнал. Все по-малко хора го посещавали и все по бедни били те. Ханджията се състарил и сякаш се смалил като вълнена дреха, попарена с вряла вода.
И не щеш ли в един зноен ден през прага прекрачила Омразата.
Познал я човека и я обслужил като важен гост. Нагостил я царски. Заразпитвал я:
- До Багдад ли си тръгнала отново?
- Не, ага, едва сега се връщам от там. Гостоприемни хора сте, да знаеш, ага!
- Цели 20 години ли беше в големия град? - учудил се старецът.
- Цели 20 прекрасни години!
- А помниш ли какво ми каза, когато отиваше? Че ще погубиш само 5 човека.
- Помня, гостилничарю, така беше!
- Тогава защо за тези две десетилетия загинаха повече от половин милион?! Семейството ми бе избито до крак още на следващия ден след като си тръгна. Докато бях на пазар бандити нахлули за торбата жълтици, която ми остави. Защо?
- Не осъждай мен, ага! Както казах, така и сторих! Убих само петима - владетеля и четиримата му сина. Неговите придворни и роднини се скараха за трона. Те подпалиха тази гражданска война. Поканиха ме в къщите си и се вслушваха в думите, които им нашепвах. Тяхната злоба и амбиции погубиха половин милион, не аз!
После Омразата се усмихнала и тръгнала към изхода:
- Колкото до семейството - признавам, по пътя срещнах няколко мъже, които ми се оплакаха, че нямат пари, пък и не им се работи. Аз им казах, че съм видяла в хана ти гостенин да ти плаща с торба жълтици. Те се зарадваха и тръгнаха.
Ханджията я загледал невярващо:
- Но защо?! Нахраних те, напоих те! Погрижих се каквото имам и каквото мога да ти дам. А ти така да ми се отплатиш!
- Запомни, човеко! Омразата плаща щедро, но иска всичко!