автор: Nostalgia_

Защото беше Ад и беше Рай.
А Любовта – тя беше по средата.
Защото хубавото има край.
И май не ни обичаше Съдбата.
Защото се прегърнахме с очи,
но с думи и дела се наранихме...
Защото с теб умеем да мълчим,
и грешките до днес не си простихме.
Затуй сега не искаш мен, а Kръста,
повярвал, че е по-добър хомот.
Затуй сега не нося твоя пръстен.
Но знам, че ще го сложа
............................в друг живот!

Nostalgia