автор: glishev

Във оня стар квартал, където някога
лозя са се простирали, а днес
с планински имена са всички улици
и слънце се прокрадва и през зимата,
издига се висока кула тухлена.
Кафява, сива, прашна и бръшлянена,
с врата желязна, с покрив осмоъгълен,
не зная точно за какво е построена.
Харесва ми, че си е там. Надявам се
че няма да я бутнат, а след няколко
години, щом замогна се, ще сложа
в общинската хазна сандъци сребърни,
та да си имам кула насред София.
Морета няма близо, но е хубаво
да си представям бъдещата собственост
като прекрасния, самотен Фар на Кабра,
където принцове-изгнаници се крият,
догоре пълен с карти върху свитъци,
посрещащ и изпращащ дълги кораби.
Нетърпелив съм да разгледам кулата,
рисувана в затвора от художници -
красив знак удивителен в завършека
на мисълта за бягство от занданите.