автор: PapurcheMehurche

30

Джани се огледа още веднъж в тройното огледало на тоалетката й в спалнята. Беше красива.
Черен панталон, разкроена разголена риза в черно с избродирани бронзови цветя, русата й коса беше оформена в стилна прическа, изискан грим. Сложи няколко бижута. Прекара за последен път четчицата на спиралата през миглите си и се завъртя на токчетата си. Ставам на 30 години днес! Кога ли минаха? Та аз все още се чувствам като тийнейджърка! Пръсна парфюм зад ушите и по врата си и излезе от стаята.
Беше поканила семейството си и приятелката си от офиса Дина, за да хапнат и пийнат за нейно здраве. Единственият човек, който можеше да я накара да почувства деня като истински празник, беше Тед. Той й се обади да я поздрави, но нямаше да дойде. Джани и не очакваше да бъде с него днес. Но й се искаше. Как само й се искаше!
Много изненади получи днес. Обадиха й се всички приятели, много познати я поздравиха за юбилея. Италианецът Лорис й изпрати кошница рози в офиса. Не беше очаквала подобен жест от него точно и това много я трогна. Но никакви рози не можеха да заменят орхидеите на Тед. Орхидеите... Я стига! Ставаше й приятно при всяко ново обаждане или съобщение. И се гордееше, че беше запазила добрите чувства и уважението към нея. Онези грозни месеци след злополучния старт на годината не успяха да я унищожат. Или пък тя не им позволи. Или беше по много и от двете.

Купонът беше наистина супер. Танцуваха и се забавляваха от сърце. Дисководещият й подаряваше песен след песен – нали беше рожденичка. И се чувстваше наистина добре. Усмивката й беше истинска, а не заучената гримаса с разтеглени устни.
Семейството й си тръгна, Джани и Дина останаха последни, докато й направят сметката. Веднага се появи ухажор. Покани я на танц, обсипа я с комплименти. Направи й предложение да продължат вечерта в друго заведение, но Джани отказа. Винаги така ставаше. Където и да отидеше, винаги се появяваше някой, който да я обсипва с внимание. Но тя така беше свикнала с това отношение на мъжете към себе си, че го приемаше просто като даденост. Дори не осъзнаваше колко жени биха й завидели за огромния списък с претенденти. Но Джани приемаше списъка като част от статистика. Единствено Тед беше от значение. Все още... след толкова много време.

Продължаваше да се среща с него понякога. Понякога се любеха, разговаряха по телефона. Но просто така, без да търсят повече и да чакат повече.

Все повече от времето си Джани посвещаваше на Лорис. Свикна да общува и споделя с него. Беше й приятно да чува гласа му. Той винаги знаеше какво да й каже, за да я разсмее. Подкрепяше я неизменно с добри думи и полезни съвети. Тя знаеше, че е невъзможно крехкото приятелство, което изграждаха, да прерастне в нещо различно. Деляха ги повече от 1500 км разстояние, всеки имаше личните си борби, личните си страхове и надежди. Но някак й ставаше по-леко на душата при мисълта, че там някъде има човек, който я цени и мисли за нея. Усещаше към Лорис една всепоглъщаща топлина и нежност. Бяха си разменили снимки и се харесаха. Знаеха много неща един за друг. И винаги намираха време да се чуят и да си пожелаят успешен ден или хубави сънища. Джани усещаше Лорис като тиха подкрепа, надежда и може би нежност.
В края на юли Джани заведе сина си на почивка на море. Имаха нужда от тази смяна на обстановката и от възстановяване. И двамата обожаваха морската вода и просторните плажове. Беше заслужена почивка.
Наеха апартамент в малко крайморско градче. Не беше кой знае какво, нямаше и някакви невероятни атракциони. Но в ежедневните плажове и вечерните разходки намираха истинско удоволствие. Джани често се усмихваше. Както обикновено, основното й занимание беше Джейми. Искаше детето да се почувства щастливо. Все още не успяваше да се отърве от угризенията, че синът й остана без баща. Но отлично осъзнаваше, че няма абсолютно никакъв шанс за връщане назад. Не й ставаше по-леко от това. Но поне знаеше, че грижата и отговорността за детето са изцяло нейни.

Слънцето буквално разтопяваше бялата й кожа. Джейми беше във водата. Джани пиеше кафе и разлистваше страниците на някакво списание. Не й се искаше да чете сериозни книги. Оставяше съзнанието си да витае нанякъде. Но винаги крайната точка беше Тед. Един завършек на всеки полет на мисълта и мечтите й.
Запали цигара и едва тогава забеляза втренчения поглед на един мъж, удобно разположен в шезлонг на десетина метра от нея. Не го загледа повече. Не й доставяше нито удоволствие, нито пък самолюбието й се ласкаеше от мъжките погледи. Периодът на фалшиво доказателство за красотата, чара и ума й беше вече минало. Така й се искаше да общува смислено, вече осъзнала, че е много повече от чифт вдигнати крака и големи цици.
Мъжът се приближи и подхвърли нещо за времето. После небрежно се изпъна на сантиметри от хавлията й.
- Грехота е такава бяла кожа да стои изложена под безмилостното слънце! Може би трябва да я покрием с дебел слой плажно масло.
- Може би. – Джани само го погледна, но не й се завързваше никакъв разговор с непознати.
- От колко време сте тук? – мъжът определено беше настоятелен в опита да се запознае с нея.
- Днес ни е четвърти ден.
- Какво съвпадение! За мен също. Но аз вече имам доволен загар, а твоята кожа е като сметана – лъскава и бяла. Мога да ти говоря на ти, нали? Аз съм Стефано.
- Джани, приятно ми е – тя с неохота му подаде ръката си.
- Удоволствието е мое! Ръката ти е така студена. Странно – мъжът задържа пръстите й в своите. – Къде сте отседнали? Видях, че има някакво момченце с теб, може би братчето ти.
- Мил опит за комплимент. Това е синът ми.
- Невъзможно! Та ти изглеждаш на 23. Толкова голямо дете!? Не ми се вярва.
- Извинявай, Стефано, но съм абсолютно неподатлива на комплименти. А и не ми се занимава с непознати.
- Ние не сме непознати. Нали си стиснахме ръцете и си знаем имената!
- Абсолютно недостатъчно! – Джани разтърси косата си и посегна към гланца за устни. Надяваше се, че той ще си тръгне.
- Имаш прекрасни устни! Сигурно е прекрасно да ги докосне човек. Ароматът на гланца ти е на свеж портокал. Наистина свежо! – мъжът леко я докосна по рамото, точно там, където презрамката на банския й леко се беше смъкнала.
- Ти да не си завършил специална школа за свалячи? Ако всяка твоя реплика е такава, по-добре си върви.
- Не, не, изобщо не съм никакъв сваляч. – мъжът се опитваше да прикове очите й с очи – Видях те миналия ден. И ми се прииска да те заговоря. Оттогава съм все на няколко метра от твоята хавлия. Но едва сега го направих. Много е провокиращо поведението ти. Огледай се наоколо! Всяка жена на плажа се чуди как по-еротично да разнесе кремовете по тялото си, как по-добре да изложи природните си дадености на показ, как да се смее по-високо и по-високо. А ти не издаваш никакъв признак на суета. Усмихваш се на детето си и се отпускаш. На практика изглежда сякаш си оградена с каменна стена. Много провокативно, наистина.
- Не съм търсила никакъв ефект. И не ме интересува кой как реагира на поведението ми. Просто съм тук, за да си почина и да забравя – Джани запали цигара и посегна към бутилката минерална вода.
- Да забравиш? Какво има да забравя тази хубава главица?
- О, изнервям се вече. Ставаш нахален. Познаваш ме от 3 минути. Да не очакваш да ти разкрия биографията си? Я стига!
- Харесваш ми, Джани! Истинска провокация. Какво ли се крие в тази хубава главица? Ще разбера!
- Едва ли!
- Казах ти, харесваш ми.
- Твоите харесвания нямат нищо общо с мен. Нямам сили за ваканционни авантюрки. Огледай се наоколо, пълно е с жени. Много от тях са самички. Насочи атаката в друга посока.
- Харесваш ми ти, Джани!
Не можа да му отговори. Мъжът рязко се изправи и се върна на мястото си. Джани се отпусна отново върху хавлията си и затвори очи. Леко се подразни от нахалството на мъжа. Но бързо й мина. Никой случаен съсед по хавлия не можеше да я впечатли. А и как? Та нали все още имаше очи само за Тед. Представи си усмихнатото му лице и леко сбърчи вежди. Пробваше сигурно по сто пъти на седмица да изтрие всеки спомен за него, да изтръгне всяко чувство, да спре с налудничавата мечта, че един ден той ще разбере и ще я поиска, за да изживеят своята приказка. Но беше абсолютно невъзможно. Тя дишаше с мисълта и обичта си към него.
Джейми я откъсна от мислите със студени пръски вода по напеченото й от слънцето тяло.
- Мамо, няма ли да влезеш във водата? Страхотно е. Аз ще си взема надуваемия дюшек и се връщам в морето. Ела и ти!
- След мъничко. Май предпочитам да се поизлежавам още малко на пясъка. И тук ми е хубаво.
- Добре, мамо, аз отивам във водата.
- Само внимавай и не влизай на дълбокото!
- Добре, знам!
Джейми се затича към водата, влачейки след себе си пъстрия надуваем дюшек. Джани го проследи с усмивка как цопва във водата и се бори да се покатери върху дюшека. Намести с пръст слънчевите си очила и се загледа някъде към хоризонта. Усещаше как онзи мъж следи движенията й, но изобщо нямаше намерение да се занимава с него. Беше наистина привлекателен, висок, с мускулесто тяло и къдрава черна коса. Не се загледа в цвета на очите му. Беше наистина симпатичен, но в нейната програма имаше място само за Тед. Щом не мога да съм с него, по-добре сама! Стига толкова заместители, без това не ми помагат!

Следващите няколко дни Джани и Джейми се отдадоха на всяка щуротия, която им се изпречваше пред очите. Хапваха сладоледи и торти, строяха пясъчни замъци на плажа, плуваха и се забавляваха. И двамата се чувстваха отлично. Тя успяваше да задържа за по-дълго усмивката на лицето си. Очите й започваха да си връщат блясъка. Онзи мъж от плажа всеки ден идваше да побъбри с нея и да я поухажва. Но тя без никакво усилие унищожаваше ентусиазираните му опити за близост.

Отпуската приключи. Върнаха се вкъщи, заредени със слънце, топлина и някакво крехко щастие. Джейми отиде при баба си, а Джани се върна към работата и обичайните си ангажименти. Надяваше се, че е настъпила някаква радикална промяна в нея, но знаеше, че още не се е справила със зависимостта си към Тед.

Джани се отпусна във ваната. Августовската жега беше абсолютно непоносима. Чувстваше се като минала през мелачка за зеленчуци – изцедена и съсипана. Дори не й стигаха силите да стои в прохладната ароматизирана вода. Изплакна балсама от косата си, загърна се в една хавлия и отиде в хола да потърси цигарите си. Обожаваше да пуши след баня, спокойно отпусната и освежена. Мобилният й телефон мигаше в зелено – сигнал за получено съобщение. Беше от непознат номер. Но текстът моментално я измъкна от безжизнената отпуснатост: “Джани, аз съм тук. Може ли да се видим още тази вечер? Кажи къде и кога. Лорис”. За малко да изпусне телефона си. Вярно, той беше споменал, че ще пристигне от Италия, но тя не го очакваше толкова скоро. И въпреки всичко искаше да го види. Прекарваха часове в интернет общуване. Дойде мигът на реалния контакт. Изпитваше топлина и нежност към този мъж. Искаше да провери дали пък нещо няма да се преобърне в нея и да я отърве от болезнените чувства към Тед.
Избра номера и изчака позвъняването.
- Ало, добре дошъл, Лорис! Джани съм.
- Здравей, мило момиченце – винаги я наричаше момиченце.
- Кога пристигна?
- Късно снощи. Днес цял ден спах. Всъщност дори не исках да ти се обаждам. Много проблеми ми се насъбраха и не искам да ме виждаш угрижен и изморен. Но не издържах на желанието да те видя и да бъда с теб.
- И аз съм любопитна, по много причини, Лорис.
- Ще можем ли да се видим още тази вечер?
- Разбира се. Току-що излизам от банята. Ще се пооправя, обличам се и ...към 21,30 мога да съм където кажеш.
- Аз не познавам много добре твоя град, ще дойда с кола. Но знам най-големия хотел на центъра. Мога да те чакам пред него.
- Добре. Ще бъда там в 21,30. Нямам търпение!
- Джани, искам да виждам как се движат устните ти докато чувам това прекрасно гласче!
- Скоро. Още малко търпение, Лорис.
Джани запали нова цигара и се огледа. Беше превъзбудена. Обичаше да чува гласа му, харесваше й да разменят мисли и идеи. Вече пет месеца почти всеки ден намираха време да поговорят. И бяха станали приятели. Постепенно и естествено. Беше безгранично любопитна дали намеците за нещо повече от приятелство могат да се реализират. Така или иначе ще се разбере съвсем скоро. Хайде, моето момиче, почвай да се обличаш!
Сложи си тъмносин панталон и червена риза с широки ръкави и секси разголено деколте. Разпусна косата си в целия й блясък. Нямаше нужда от допълнителни усилия за прическа. Беше небрежно елегантна и естествена. Гримира се старателно. Всичко това й отне малко повече от предвиденото време. Докато си викаше такси, допушваше поредната цигара. Впръсна парфюм в косата си и тръгна. Беше изключително женствена, стъпила на високите токчета, с полуотворено деколте и изправени рамене.
Пред хотела видя само едно пиколо. Извади мобилния си телефон да позвъни, точно тогава го видя. Приближаваше се някак плахо и несигурно. А тя се чувстваше така напрегната, че не намираше сили дори за усмивка. Тръгна към него, като пристъпваше внимателно, за да не затънат токчетата й в паважа пред хотела. Спря пред него и леко разтърси косата си.
- Най-накрая, май дойде мигът да се запознаем наживо!
- О, Джани, ти си много по-красива от момичето на снимките. – хвана ръцете й и нежно ги целуна – Толкова си хубава!
- И ти ми харесваш, Лорис. Хайде да вървим нанякъде. Какво ти се прави?
- Няма значение. Искам да съм с теб, заведи ме, където ти е приятно.
- Какво ще кажеш за една вечеря, а после разходка?
- Чудесно. Звучи наистина чудесно!
Хвана я нежно за ръката и сплете пръстите си с нейните. Джани дори не изпита желание да се отдръпне, както правеше обикновено. Но Лорис беше по-специален. Беше една съживяваща струя за изтощеното й тяло, време за ваканция за изморения й мозък, обещание за покой на изнурената й душа.
Заведе го в един приятен ресторант наблизо. Хареса й начинът, по който я гледаше. Боже, та той ще се влюби в мен! А аз? Остави въпросите и насочи вниманието си към него.
- Лорис, успяваш ли да си преведеш менюто?
- По принцип да, но сега ми е малко трудно. Ще бъда тук само една седмица. Не ми се губи дори секунда в изучаване на менюта. Искам да гледам теб! Искам да виждам как заблестяват очите ти, когато усмивката ти пропълзи към тях. Толкова си хубава, Джани! Не мога да спра да го повтарям.
- Ако ми го повтаряш много често, ще взема да повярвам. – усмихна му се нежно, както се усмихваше някога, в онзи предишния си живот – Разкажи ми за пътуването.
- О, карах почти 12 часа с малки почивки. Прибрах се, взех душ, после съм спал.
- Къде си отседнал?
- Нали ти казах, че майка ми е твоя сънародничка. Тя има апартамент тук, в който никой не живее. Ползваме го, когато идваме. Но аз не съм бил тук от цяла вечност. А и желанието да те видя правеше това време още по-дълго.
- Защо, Лорис? Защо да ме видиш?
- Защото ти докосна сърцето ми по някакъв много мил и нежен начин. И ми беше светлината в последните месеци. Имам толкова много проблеми, че ми се щеше дори да сложа край на живота си. Но ти винаги успяваше да ми дадеш кураж и вяра, че всичко хубаво предстои. – целуна отново ръката й и нежно погали дългите й пръсти – Такъв съм бил глупак! Даже бях решил изобщо да не ти се обадя, когато пристигна, защото съм така изморен от проблеми. Радвам се, че не изпълних това решение. Щеше да е най-глупавото нещо, което мога да измисля.
- Какво става, Лорис? Вече ми писа, че проблемите ти идват от жена ти. Но какво толкова ти е направила, че да се чувстваш така изцеден?
- Знаеш, че искам развод. Не мога да живея с нея. Но имам син. Лоренцо ще навърши 4 години след няколко дни. Обичам го повече от всичко на света. А тя иска да ми отнеме детето. Взе малкия и се настаниха в един дом, не знам как е на твоя език, нещо като място за бедни, малтретирани и така. После блокира всичките ми банкови сметки. Имах неблагоразумието да сложа като титуляри себе си и нея, нали ми е съпруга. В апартамента ми няма нищо, абсолютно нищо. Продала е всичко, освен дрехите ми.
- Съжалявам, съжалявам, че преживяваш това. – Джани го погали по бузата и косата – Но не знам как изобщо да ти помогна.
- Ти вече ми помогна достатъчно. Твоите окуражаващи думи, вярата ти, че ще дойдат по-добри дни, а сега докосването на ръцете ти и усмивката ти... Джани, ти си слънце. Моето слънце. – целуна я много нежно по бузата – Хайде да не говорим за това, моля те! Не заслужаваш да бъда тъжен пред теб.
- Искаш ли да ставаме? Не ми се стои тук. Искам да повървим.
Излезнаха от ресторанта и тръгнаха безцелно по улиците. Лорис я държеше за ръка с вплетени пръсти. Не спираше да й повтаря колко е щастлив, че е с нея. Джани не вярваше, не беше подготвена за такъв вулкан от комплименти, мили думички и нежност. Но й беше хубаво. Имаше нещо много мило в начина, по който я караше да се чувства – малка, безплътна, защитена и обичана.
Спряха до големия шадраван в центъра на града. Малки пръски хладна вода долитаха до лицата им. Но и двамата не ги забелязваха. Лорис я изпиваше с очи, омайваше я в погледа си. И Джани спря да се съпротивлява, а се остави да бъде отнесена от неговата магия.
Той погали разпиляната й руса коса и нежно докосна с пръст бузата й. Помилва устните й. И после бавно и потапящо я целуна. Беше нежно и красиво. Джани отговори на целувката му. Толкова време не беше позволявала никой да докосне устните й с устни, че сякаш беше забравила как става. Но малки тръпчици на желание пропълзяваха по тялото й.
- Толкова си красива, Джани! Не мога и не искам да спирам да те гледам. Ти си моята магия. Най-красивата магия!
- Целуни ме пак, Лорис. Мина цяла вечност, откакто никой не ме е целувал. Хубаво е. Сякаш си спомням вкуса на ваниловия сладолед, който обожавах като момиченце.
- Харесва ми да те целувам. Ти си моето момиченце, най-сладкото ми момиченце!
Тук-там минаваха случайни минувачи, но и двамата не ги забелязваха. Бяха отдадени на магията помежду им. А желанието им ставаше неукротимо. Без да говорят, отправиха се към паркинга на хотела, където беше колата на Лорис. Джани умело го напътстваше как да стигнат до дома й. Паркираха пред нейния блок и, хванати за ръце, се отправиха към апартамента й.
Джани наля студен чай с много лимон и му подаде едната чаша.
- Помня, че не пиеш алкохол. Затова ти предлагам студен чай.
- В случая съм готов да изпия всичко, което ми дадеш. Дори и отрова да е. Джани, ти ме омагьосваш!
- Не, Лорис, просто магията от нашите безкрайни часове на писане в нета действа и в реално време. Това е толкова...
- Необяснимо? Обяснимо е. Аз те желая. Не съм пожелавал никоя с тялото и сърцето си от много време. Ти си слънце. Искам да пия от теб, искам да дишам от теб, искам да ме изпепеляваш...
Джани го целуна лекичко по устните и го поведе към спалнята си. Не бързаха. Остави се изцяло във властта му. А той знаеше как да докосва. Сваляше бавно дреха по дреха. Ту задържаше устните си върху нейните, ту пръстите му нежно милваха гърдите й. Разпалваше кожата й бавно, сякаш от тлееща жарава искаше да извае буен огън. Джани тихо стенеше и нетърпеливо се приплъзваше към него. Усещаше пулсираща болка някъде долу в слабините си. Искаше този мъж веднага! Полегна на спалнята и го приласка към себе си.
- Люби ме, Лорис! Моля те, направи ме твоя!
- Ти си моя, аз съм твой! Ти си моята слънчева светлина. Ти си моето сладко момиченце. Така те искам, Джани!
- Вземи ме, Лорис! Вземи ме сега!
Той прекара езика си по бедрата й. Целуна всеки сантиметър бяла кожа. После леко поотвори краката й и докосна с пръсти най-интимното й място. Джани повдигаше таза си към него и му се поднасяше. Лорис нежно пое клитора й в уста. После бавно започна да я докосва и с езика си. Пиеше от нея. И тихо стенеше от възбуда. Бързо си сложи един от презервативите, които бяха оставили на нощното шкафче, после проникна в нея много бавно и сладостно. Беше истинско сладко мъчение. Леко ускори ритъма. После застина за миг върху нея.
- Погледни ме, Джани! Отвори очи!
Тя го загледа леко объркана.
- Искам да ти кажа нещо, но обещай да го забравиш веднага и да не злоупотребиш с това.
- Обещавам, Лорис...
- Обичам те! Аз те обичам, Джани! И това е най-хубавото чувство, което изпитвам от години. Обичам те!
Джани не отговори. Само го целуна страстно и стигна до първия си оргазъм, повлияна от страстта в обяснението му.
Любиха се цялата нощ. Джани не можеше да изброи колко оргазъма изпита. Беше изключително силно. За пръв път от векове насам тя не използваше мъжа върху себе си или под себе си, за да забрави Тед. Не! Тя просто се отдаваше на една забравена емоция – да се чувства желана, красива и обичана.

Лорис я събуди с чаша кафе.
- Кари, ставай вече, почти обед е!
- Кари??? Да не би да ми забрави името вече?
- След такава нощ мога да забравя всичко. На моя език това име означава “скъпа, мила”.
- Знам, Лорис. Шегувам се. Забрави ли, че уча италиански?
- Ами не знаех колко си напреднала. Как обичаш кафето?
- Чисто, с малко захар. Благодаря ти.
- Заслужавам ли целувка?
- Заслужаваш много повече от целувка. – Джани невинно го погледна, после го придърпа отново под чаршафа до себе си – А аз какво ще получа?
Въпросът й остана без отговор.
Прекараха целия ден и нощта в апартамента й. Имаха толкова много неща да си кажат. Странното беше, че по някакъв телепатичен начин успяваха да си предадат мисли и чувства, без да ги обличат в думи. Дори в мълчаливото им докосване имаше много повече говорене от съзнателно изречените думи. Късно вечерта си поръчаха храна по телефона и седнаха да се нахранят.
- Дори не съм гладен. Всичко, което ме отдалечава от теб, е болезнено – Лорис отмести чинията си настрани.
- Искаш ли поне малко плодове? В хладилника има малини.
- Малини? Обожавам ги. Сега ще ги взема.
Лорис се върна с купа пресни малини и отново седна до нея.
- Джани, забелязваш ли колко невероятна е хармонията между нас? Обичаме едни и същи неща, харесваме една и съща музика, дори по някакъв начин животът ни дотук е бил почти един и същи. Сякаш всичко, което съм правил досега, е било подготовка за момента, когато ще бъда с теб. – подаде й една едра малина в устата и продължи – Какво ще правим, момиченцето ми? Как ще живеем след тези четири дни, които ми остават в твоята страна?
- Наистина не знам, Лорис. Усещах много силно, че нещо се променя още в часовете, когато си пишехме. Но не подозирах, че може да се случи в реалния живот.
- Но то се случи. И дори е по-силно от фантазиите за теб.
- Фантазирал си за мен?
- Да, фантазирах си. Любех други жени и вярвах, че си ти. Строях домове за други хора и мечтаех, че строя дом за теб. Слушах музика и мечтаех да докосвам косата и лицето ти, да чувам гласа ти, да гледам в очите ти. Беше като постоянно бленуване, денем и нощем все сънуване...
- Лорис, говориш толкова хубаво.
- Говоря ти истини. Джани, – той взе ръката й в своята – искам утре да те заведа на едно място.
- Къде?
- Нека бъде изненада! Можеш ли да отсъстваш от работа?
- Да, взех си отпуск и мога. Любопитна съм.
- Сигурно, но нека не разваляме изненадата.
Взеха купата с малини и се преместиха в спалнята. Беше сладко-кисело малиново любене. Джани спря да си задава въпроси. Просто се отдаде на усещането да бъде обичана.

Станаха рано. Лорис я предупреди да облече нещо спортно и удобно за пътуване. Джани си взе душ, завърза косата си на опашка, облече спортни панталони и фанелка. Лорис вече беше направил кафето. Чакаше я в хола с нежната си усмивка.
- Правилно съм се ориентирал да ти казвам момиченце! Изглеждаш като седмокласничка! Ела, ела при мен. Приисква ми се да ти дръпна плитката и да те щипна. А после да пия от твоята свежест и младост...
- Щом аз съм момиченце, тогава ти си моето момченце – засмя се и взе чашата с кафе. – Ще тръгваме ли? Нетърпелива съм за изненадата.
- Да, нека допием кафето си и тръгваме.

Беше много възбуждащо да стои в колата до него и да пътува в неизвестна посока. Лорис използваше всяка секунда да докосне крачето или ръката й, да я погали или да подръпне плитката й. Разказваше й за работата си в Италия и бъдещите си проекти.
Пътуваха така близо час, увлечени в разговор. Спряха в крайпътно ресторантче да изпият по нещо разхладително и продължиха. Лорис й купи един голям шоколад и си го поделиха. Беше толкова невероятно мил, че Джани често-често се оглеждаше наоколо, за да се убеди, че това се случва наистина и то на нея самата, а не е серия от латиноамерикански сериал с превзет любовен привкус.
Най-накрая Лорис паркира колата в началото на някакво село.
- Дотук бяхме с колата. Хайде, още мъничко търпение!
- Къде ме доведе? Не съм стъпвала тук през живота си, дори не знам къде сме.
- Хайде, ела!
Лорис я поведе по чакълен път. Беше странно тихо и спокойно. След няколко минути стигнаха до прекрасно място извън селото. Лорис я прегърна и й посочи напред:
- Ето това е! Искам да купя тази къща и да дойдем двамата тук, откъснати от света и от всичко.
- Лорис? Кога реши това?
- Усещах, че ти си жената, с която искам да остарея. Ти си жената, която мога да обичам винаги. Трябваше само едно последно доказателство – да дойда тук и да бъда с теб. Още в Италия прегледах сайтовете за недвижими имоти. Попаднах на тази къща. Ела да я разгледаме. Всъщност е доста стара, но се огледай наоколо. Няма никакви любопитни съседи, всичко е поляна и гора.
- Прекрасно е, Лорис.
- Искам да е прекрасно! Смятам да съборя тази къща и да построя на нейно място нова и модерна. Ще запазя тази стара архитектура, но вътре всичко ще е така, както трябва.
Лорис я хвана за ръката и отключи тежката дървена врата. Вътре миришеше на мухъл и беше прашно и запуснато.
- Не изглежда много привлекателно, нали? Но ще стане страхотно. Преди да замина ще подпиша договора за покупко-продажба и искам да купя тази къща за теб.
- Но, Лорис! – Джани се оглеждаше вече доста разтревожена. – Аз работя на близо час път оттук. Имам и дете, знаеш как живея.
- Помислил съм за всичко това. Джейми ще живее с нас и ще има прекрасна детска стая. Ще ти купя кола, ще можеш да пътуваш където и когато поискаш. А аз ще се ангажирам с воденето на детето на училище. Можем да работим двамата оттук, стига да се съгласиш да смениш работата си и да ми станеш партньор.
- Но, Лорис, това е толкова неочаквано. Хващаш ме абсолютно неподготвена. Наистина не знам какво да кажа.
- Ами например можеш да кажеш, че си съгласна и че би живяла тук с мен и детето.
- Не знам – Джани беше видимо притеснена – това е много прибързано. Аз, аз...
- Спокойно, аз ще купя къщата. Ще имаме време да мислим и да подредим нещата си. Ето тук мисля да направя кабинет, който да преустроим, и оборудваме с всичко необходимо, за да няма нужда да работим в града. Хайде да излезем на слънце!
- Лорис, а дворът към къщата ли е?
- Да, миличка. Искам да го направя целия зелен и с много цветя, с басейнче и люлки, с удобни местенца, на които да пиеш любимото си кафе. Качил съм проекта на лаптопа си. По-късно ще можеш да го разгледаш подробно. Искаш ли да повървим още мъничко?
Лорис беше ужасно нетърпелив. Беше го обзело празнично настроение. Държеше я за ръката и се надяваше, че тя ще се съгласи да дойде тук с него. Джани трескаво мислеше. Това предложение й дойде като сняг през лято. Но не можеше да каже да. Не и преди да е помислила за всичко и за всички.
- Лорис, защо точно тук избра да живееш? А плановете ти в Италия?
- Мястото е страхотно, спокойно и много красиво. Не обичам шума и мръсотията на големия град. А тук ще мога да работя, ще имам време да ти се радвам, да те обичам, ще можем да отгледаме децата си на чист въздух и заобиколени от красота и зеленина. Искам деца от теб, Джани! Искам да споделиш живота си с моя. Защото те обичам много. Обичах те практически още преди да съм те видял. И миналата вечер, там пред хотела, не можех да повярвам, че е истина, че тази обич не е плод на развинтения ми мозък или на будуването пред монитора в часовете, в които си пишехме. Не можех да си представя ден, в който няма да те чуя или да прочета нещо от теб. А сега вече не мога да си представя ден, в който няма да те видя и да те докосна.
- О, Лорис – Джани се сгуши в него, но замълча.
Постояха още малко да се полюбуват на гледката. Лорис я целуваше жадно и страстно, но нейният ентусиазъм беше заглушен под неизбежността да вземе решение, едно решение, което можеше да промени живота й завинаги.
Спряха да хапнат в едно ресторантче, Лорис беше така въодушевен, че малко оставаше още в същия миг да потърси собствениците на имота, за да осъществи прехвърлянето на къщата пред нотариус.
Часове по-късно я остави в апартамента й и отиде да проведе няколко неотложни за него разговора. Тази нощ щяха да спят всеки в дома си. Лорис предусети, че тя ще има нужда да помисли. Изненадващото предложение беше твърде неочаквано.
Джани си взе бърз душ и си направи коктейл от водка с портокалов сок. Изпъна се на дивана в хола и запали цигара. Имаше много за мислене, а твърде малко време за вземане на добре обмислено решение. Тя често изпадаше в ситуации, когато решението трябваше да бъде мигновено. Но в случая не беше лесно. Харесваше Лорис и отчете, че е влюбена в него. Беше изключително нежен и внимателен, обичаше я. Можеше да съди от това не по думите му, а по цялото му поведение. Но беше твърде внезапно, беше твърде силно. Джани беше отвикнала да вярва на мъжете. Беше загубила силата да се доверява на друг, освен на себе си. Да, Лорис й предлагаше един живот далеч от големия град, далеч от финансовите проблеми, далеч от жестокото смятане на семейния бюджет и задължителните тревоги в края на месеца, когато трябваше да плати сметките си. Предлагаше й да остарее с него, да я пази и обича като нещо ценно и единствено. Вече й беше казал, че е имал много жени, но само с тялото си. А тя е докоснала сърцето му.
Джани стана за още лед и разтърси косата си. Направи си още един коктейл и започна да се разхожда из просторния хол като бавно раздрънкваше леда в чашата си. Е, моето момиче, нали това искаше? Нали чакаше принца, който да те обикне и спаси? Е, принцът дойде и ти подаде ръка. Ще я приемеш ли? О, Боже! Всичко може да бъде прекрасно, но... Джани запали цигара и отново почна да изброява колко хубаво ще е да сподели живота си с Лорис. Но, но той просто не е Тед! Проумя едва в този миг коя е истинската причина за колебанията й. И решението вече беше съвсем логично. Ясно видя, че няма да бъде щастлива. Ще има всичко материално, ще бъде обичана, детето й ще бъде обичано и отрупано с грижи и любов. Но сърцето й ще си остане недокоснато. Защото краткосрочните влюбвания, дори и силни, не могат да заменят онази изпепеляваща любов към Тед. Защото вече две години всичко започваше и свършваше с Тед и всяко решение, всяка дори неволна постъпка беше резултат от неговото съществуване и съществуването на тази безумна любов, която властваше над живота й, която правеше нощите й тъжни и самотни, а дните без слънце и усмивка.
Джани облече нощницата си и се приготви за лягане. Оставаше само да реши как да каже за това на Лорис. Щеше естествено да му спести причината, но беше егоистично и нечестно да му приложи някой от типичните женски трикове като искане на време за подреждане на мислите. Въртя се дълго в леглото. Сънува, че е в малка лодка и гребе сама към брега, Лорис й махаше окуражително да стигне до него, но на другия бряг беше Тед и носът на лодката като под зла магия все се насочваше към него.