До извора умирам аз от жажда,
копняла съм за него цял живот.
Трепетно вълнение в гърдите ми насажда
мисълта да стъпя в този брод...
Една тревичка сгъната на две..
И блясъка на изгрева ехиден..
От колко време плахо ме зове,
тъй тих, нежен и завиден..
Неусетно как забавих крачка,
пресегнала се в бъдещето със ръка..
От едното ми око се стрелна капка,
претърколи се и падна след ръба.
А сърцето искаше да полети и да прегърне
простора на безкрайните мечти,
после с радост във очите ми да се завърне
и с години гръмко да ехти..
До извора умирам аз от жажда,
духът ми е спокоен и готов.
Мечтая да се потопя, да ме обгражда..
поточето, препълнено с любов.