автор: vilvar

Знам, че си струваше
да пресека тези девет морета,
техните дивни сърдити води
ме превърнаха в изкусен моряк.
Знам, че си струваше
да замятам острото копие
в ребрата на вятърни мелници,
това ме направи не герой, а човек.
Знам, че си струваше
да пия от шепи на други
вода от онези извори девет,
сега разпознавам чистите.
Знам, че си струваше
да попивам сълзите на странници
с късче от себе си, защо ми е
да съм цяла, но никога нужна.
Но не знам дали ще си струва
да казвам някому всичко това,
ако напука петите си в девет земи,
за да ме срещне, платил е цена,
това - сега знам това.