автор: hixxtam

В сянката
на отлетели страсти
разлиствам спомени
и мигове различни
в жаравата ,
която не угасва,
с изгубеното,
хълцащо "Обичам те!"
А зъзнещата
тишина нашепва:
- Животът е отровен
и циничен.
Съдбата ти е
три пъти проклета,
а любовта - безумна
и трагична.

Смирявам се и гледам
към небето:
- Ти, дето горе
властваш над душите,
вземи и мен при теб
в небитието,
на нея дай ù
много дни честити.
И ако има мъничко
човечност
в безкрайната
житейска еволюция,
не искам никой
в този свят
да е обречен...
Ако ме чуваш,
нека да се случи.