автор: sabin

Стои си дядо Петко на пейката,
а до него сяда един човек и го пита какво толкова мисли като стои все сам.А дядото му отговаря че е по добре да мисли и че може да си поправя мислите, а като говори с някого все ще каже някаква глупост,а дума не може да се върне.И го пита човекът какво е да си много умен,а дядо Петко му отговаря,че това е да знаеш кога какво да говориш.А да си много богат,дядото му казва че според него е да ти стигат пари за това от което имаш нужда.А какво е да имаш добра и умна и пишкин жена,това е отговаря дядото да си изключение.Отговори ми като си толкова умен,защо стоиш тук а не си някъде нависоко.Ами ако съм нависоко няма да знам колко съм нисък и нямаше да те забележа.Човекът го погледнал погледнал и го запитал ами защо разговаряш с мен ,аз съм много прост човек.Щом си достигнал до мисълта че си прост значи си достатъчно умен да го осъзнаеш..А ти щастлив ли си дядо,го попитал човекът.Щастлив съм затова че мога да мисля и нещастен че трябваше да си изгубя времето с теб,но ако ти си осъзнал че ти е било полезно да ме слушаш,значи че времето е било ценно и за двама ни.Човекът станал и отдалечавайки казал на дядото че му благодари много ,а дядото му отговорил,че трябва да благодари на Господ Бог,защото той вижда всички ни,а са малко тези,които го чуват.А като мълчиш и мислиш,най добре чуваш,онова което не се изрича с думи.