Ще ти хвърля в лицето цялата истина,
дето не разгада във очите ми.
Ще разкажа на целият свят нашата приказка,
докато ти изтриваш следите ми.
И докато заселваш във мислите нея
и се молиш да е любовта ти,
ще възкръсваш в ръцете ми всяка неделя,
щом вървя през отминали дати.
А при среща случайна – ще се доубиваме,
ще подхвърляме гневно вината.
Никой никога няма да каже ”Прости ми!”
(нека в Ада гори ни ината!)
И докато се губя във мисли за дъжд
и понякога в пъпки черешови,
ще сервирам вечеря на другият мъж -
онзи, дето е по-малко грешен.
Но ще хвърля в лицето ти цялата истина!
Стига вече я трупах във мен!
Любовта ще е вечна! Поне в тази приказка.
А в живота... ще я погребем!
Nostalgia