Некосени априлски ливади,
разлюлени от нощния бриз,
подлудяват душите ни млади
с нестареещ в сърцата копнеж
да се втурнем по-волни от птици,
по-немирни от пролетен дъжд
и със жадни за полет зеници
да се реем нашир и надлъж.
А в следите от нашите стъпки
да разпукне надеждата пъпки,
че нетленен е гордият дух,
щом възседнал зелените гриви,
за тревогите земни е глух
и ни прави добри и щастливи!