автор: Nostalgia_

Те двамата са коренно различни.
Добрият го обичаш. Като брат ти е.
Той те разбира повече от всички,
но ти... гориш по другия, Рогатия!
Добрият е до теб във всяка нужда
и с мисъл няма да те нарани,
не ще погледне никога към чуждата
и всяка твоя грешка ще прости.
Такъв човек е лесно да обичаш,
но ти.... обичаш другия, Рогатия!
Напук на всичко с поглед го събличаш,
какво от туй, че води към разпятието?
Че в плен е взел ума ти и сърцето,
че зарад него сън не си видяла,
какво от туй, че плюе ти в лицето
и вече си наполовина цяла?
Обичаш го! Най-лошият от всички!
Сърцето само него е избрало!
Той къса добротата ти на срички,
тъй както къса крехкото ти тяло...
Когато си се влюбила в Рогатия,
готова си на кръст да се разпънеш,
но там, в жадуваните му обятия,
поне веднъж да можеш да осъмнеш...
А как боли от мъка... и от страст!
Но пак и пак при него се завръщаш,
предадена под мъжката му власт...
Той удря те, ти нежно го прегръщаш!
Прегръщаш го... и точно в тоя миг
под дланите ти се преобразява!
И срещаш нежност в мъжкия му лик
и виждаш в него слабостта тогава...
И в този миг, когато те дари
със погледа на най-добрия мъж,
когато видиш в двете му очи
с молба за прошка как се лее дъжд...
Тогава всичко, всичко му прости!
И докато съ̀лзите му се стичат
се обърни, и... тихо си тръгни!
Добрите хора лесно се обичат!

Nostalgia


П.П.- Преди време, минавайки из Виртуалното, се натъкнах на един цитат. Споделяше се насам-натам, че даже и в писмо ми го изпрати моя близка:
„...Дай любовта си на човек, който те обича, който те чака, който те разбира... На някой, който ти помага, който те подкрепя... Дай любовта си на някой, който мечтае за теб, който ще ти е верен, който ще ти даде сила, когато ти е нужна... Дай любовта си на някой, който ще се връща след като се скарате...”
Замислих се, и се сетих за стиха на Камелия Кондова "Добрите хора лесно се обичат". После се сетих и Него... После се сетих и за този стих, на който някак си или не можех, или не смеех да допиша края. Е, дописах го...