"Една причина ми кажи
да бъда с теб и точно тука!
Поне ме свястно излъжи!
Поет си бил?! ...Такава скука!...
Ще дращиш нощем стихове,
докато аз от страст вибрирам!
Венера в мен ще те зове,
ти римите ще си подбираш!
Край мен животът ще кипи,
и безвъзвратно ще изтича,
а с теб ще дремя под липи,
да слушам колко ме обичаш?!...
Когато всичко в мен крещи
и те докосвам закопняла,
на глас ще сричаш стихче ти,
ще вехне младото ми тяло!...
А, не, прощавай!...Гледай сам
луната горе как изгрява!...
Аз ще живея, както знам,
живот веднъж се подарява!...”