"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци наваляха на диви коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари..."
Й. Йовков, "Индже"
Хей, пролет иде! Вдигат се цените,
за кой ли път пореден - дявол знай,
дерат се ризите на низините,
върхът предизборно хоро играй.
Копривата отдавна се подаде -
да мре народеца от глад не трай,
след нея киселеца се обади -
хей, пролет иде в наший роден край!
Хей, пролет иде! Сепна се мръшляка
и викна - кой ли път: "Народе, дай!
Дай власт, обеснико, дружина чака -
да те довърши тоя път докрай!
И плъпват политици. А страната
черней опоскана - но кой ти хай?!
Напред, водачи на електората!
Хей, пролет иде в наший роден край!