автор: lamarinnn

на сцената се отслужваше
летаргия...
нямаше свободни места–
четен, нечетен–
всеки е заспал с номера си,

смехът, потънал е във
дървените устни
на седалките...
и празно е
като в претъпканата морга...

убийствената нужда от усмивки
щеше да промени тази УБИТЕЛ…
скоро
щяха да се разпознават
движимите от недвижимите
й имоти!

когато заработят
прожекторите в залата,
очите свикват с красотата...