автор: Methodius

"Нищо".
Чувстването е без-разсъдно.
Първи квалитативен скок (вечното минало).
"Има".
Чувстването е присъствие на чувството.
(И въобще: присъствието е екзистенциалната котва.)
Чувството присъства съдържателно, без-формено, в съ-гнетяване, съ-присъствено, само по себе си; и, да, екзистентно е самата сляпа воля, позитив.
Разсъждението е без-чувствено.
Втори квалитативен скок (вечното настояще).
"Нещо".
Чувството е необходимо, сиреч натрапчиво, по отношение на разсъждението.
Разсъждението присъства като разсъждаване; но присъствието е двояко: чувстване и разсъждаване.
Разсъждението присъства формално, безсъдържателно, от-присъствено, екзистира негативно, от-представно, в отвличане (спрямо чувството).
Невъзможно е у човек присъствието на абсолютно единство на съдържание и форма.
Единството на съдържание и форма е в отношението, т. нар. "аз", на разсъждението към чувството и на чувството към разсъждението и е предпоставка за познание.
Дотук: екзистенцията е арена на екзистиране...
Отношението, превалило по посока от разсъждение към чувство, е първична познавателна активност.
Квазиквалитативен (но лъвски) скок.
"Зная".
Разсъдъчно отнесено, т. е. в познанието, чувството избледнява откъм чувстване, а присъствието се измества към разсъждението.
Мисленето е самопознание.
Трети квалитативен скок (вечното бъдеще).
Мисленето проекзистира в забрава (Детето).
Мисловният предел е в присъствието на абсолютно единство на съдържание и форма.
Разум.
Божие съществуване, съществуване само за себе си (съзрение).
"Всичко".
"Мисля, следователно съществувам", би Си рекъл Бог.
"Нищо"- "Има"- "Нещо"- "Аз"- "Зная"- "Всичко".
Най-едро градуиращите възли по нишката на времето.
Съдбата отброява навярно своята броеница и пише ли, пише...