автор: PapurcheMehurche

24

Първите дни на май донесоха слънце и топлина. Джани правеше дълги разходки в алеите на градския парк с Джейми или самичка, когато детето не беше при нея.
Всичко беше потънало в зеленина и разкош. Ухаеше на пролетни цветя. Светът се обновяваше след тягостната зима.
Единствено за Джани пролетта не ухаеше на ново и на любов. В по-голямата част от времето беше адски потисната. Често й прилошаваше. А и трудно успяваше да избягва отговорите на въпроса “да не би да си болна”. Това я изкарваше от равновесие, но все още намираше сили да си налага умишлено добро настроение и усмивка.

Джани прегледа за последен път месечните отчети и запали цигара. Не можеше да се откаже от сладко-горчивия дим, който изпълваше дробовете й и носеше някакво странно тихо успокоение. Разходите за административния отдел отново бяха ужасно високи. Джани започна да сортира фактурите, за да ги занесе в счетоводството на Марго. И застина. Забеляза, че на всички съмнителни фактури за административния отдел подписите на получател бяха или на Харианг, или на Марго. Никога не се беше сещала да провери това. Отвори шкафа с архива и започна да разглежда ксерокопията на съмнителните фактури. Ясно, вече всичко си дойде на мястото. За всички изминали месеци имаше подобни фактури. И всичко си беше уж редовно. Джани не беше глупачка. Просто беше пропуснала тази подробност. Сега вече наистина имаше конкретно доказателство. Няма да бързам, ще премисля всичко още веднъж! Отпи малко кока-кола и отиде в офиса на Харианг. Почука и влезе.
- Здрасти, Харианг! Нося месечните отчети по бюджета.
- Остави ги на бюрото. Има ли някакъв проблем?
- Не, – Джани най-безочливо излъга – всичко е наред.
- Добре, – Харианг почти въздъхна с облекчение – заеми се с протоколите от апретурата. Искам до края на седмицата да имаме яснота какво ще се фактурира там. Ще се справиш ли?
- Да, още сега ще се заема с това.
- И преглеждай нещата много внимателно! Погледнах протоколите, има доста гафове в описите.
- Ще бъда внимателна.
Джани се върна в своя офис. Събра всичко, свързано с месечните отчети, заключи документите и ксерокопията в бюрото си. Едва тогава започна да сортира по фирми протоколите от апретурата.

В петък по обед Джани беше приключила всички протоколи. Реши да се отдаде на тихо бездействие в офиса и да помисли какво да прави по въпроса с Харианг. Антоанет, новата секретарка на Танасос, наруши уединението й.
- Джани, извинявай, че те прекъсвам. Минах да ти оставя едно писмо,
дойде с препоръчаната поща.
- Благодаря ти. – Джани взе плика, видя знака на клиниката Сан Себастиан и без малко да го изпусне. Ръцете й започнаха ужасно да треперят.
- Ей, какво има? Много пребледня.
- Нищо, Антоанет. Сигурно пак ми е паднало кръвното. Мерси за писмото.

Джани заключи вратата на офиса си и започна да върти плика из ръцете си. Беше направила всички поискани изследвания. Всеки ден чакаше отговора от клиниката, но сега, когато отговорът вече беше в ръцете й, пак се чувстваше недостатъчно готова да прочете написаното. Запали цигара и продължи да гледа писмото. Почти механично и без да мисли, набра номера на Тед.
- Здравей, работиш ли?
- Здрасти, Джани. Да, имаме много работа. Днес няма да има втора смяна и трябва да приключим всички поръчки до края на деня. Ти как си?
- Ами, все така. Жива съм. Още съм в офиса, но приключих с работата за тази седмица. След малко ще тръгвам.
- Има ли нещо? Някак странно звучиш.
- Да, преди малко дойде писмото от клиниката. Не мога да намеря сили да го отворя.
- Искаш ли да се видим довечера? Ще го прочетем заедно. Искаш ли?
- Ще бъде хубаво. Благодаря ти.
- Добре, ще ти звънна по-късно да се разберем за вечерта. А ти не мисли за писмото. Прибери се и си почивай.
- Добре, Тед. До после!

Джани се върна вкъщи. Апартаментът беше странно тих. Джейми беше на тридневна екскурзия от училището. Връщането беше предвидено за неделя.
Отвори кутия натурален сок и си забърка коктейл с малко водка и много лед. Пийна, изпуши една цигара. Тогава чак влезе в банята, за да се поосвежи.
Беше задрямала, когато Тед дойде.
- Здрасти. Аз май съм заспала.
- Нищо де, умората е разбираема в края на работната седмица. Как си сега?
- Малко съм замаяна от съня. Но ще се оправя. Влизай и сядай. Ще направя по едно коктейлче.
- Добре, аз също съм доста изморен. Но поне приключихме всичките поръчки.
- Е, това е удовлетворителна умора!
- Хайде, стига си обикаляла насам-натам. Седни да се чукнем и не е лошо да отворим писмото. Какво ще кажеш?
- Добре. Но след мъничко, моля те!
Джани се колебаеше. Написаното в писмото при всички случаи щеше да промени много от важните неща в живота й. Но от друга страна щеше да сложи край на постоянното очакване.
Отпи голяма глътка от коктейлчето си, запали цигара и отвори плика. Тед следеше внимателно движенията й. Той самият не знаеше какво ще бъде по-добре, не можеше да прецени нито хода на събитията, нито какво точно е неговото място в тях.
- Одобрена съм. До 12-ти юни трябва да постъпя в клиниката. Останалото са технически подробности.
- Да го приемем като добра новина тогава. Как се чувстваш сега?
- Не знам, Тед. По някакъв начин ми стана по-леко. Вече имам цел и конкретна дата. Но това означава прекалено големи промени, не знам дали ще се справя с тях.
- Аз ще помагам с каквото мога. Ти мислила ли си какво ще предприемеш?
- Да, често мислех какво ще се случи, ако ме одобрят. Е, одобрението вече е факт. И както ти обичаш да казваш, най-добре е да започна отнякъде.
- Така е. Когато си наясно какво да правиш, по-лесно ще се справиш.
- В понеделник ще си подам молбата за напускане. После предстои да убедя родителите си в някаква правдоподобна версия и... – гласът й пресекна, а някакви гадни спазми почнаха да минават през тялото й.
Тед я прегърна и я накара да се отпусне в ръцете му.
- Защо да напускаш “Бета”? Не можеш ли да поискаш някакъв отпуск, знам ли и аз? Но напускането е много крайна мярка.
- Може да пробвам да поискам неплатен. Ще видим какво ще каже Танасос по въпроса. Всъщност, Тед, имам аз да му казвам неща. Помниш, че ти бях споменала за игричките на Харианг. Е, вече имам убедителни доказателства. Смятам да ги представя на шефа и да му разкажа всичко. Така или иначе напускам фирмата, няма какво да губя.
- Права си. И все пак внимавай. Харианг е абсолютно лайно, но ти го знаеш по-добре и от мен.
- Да, знам го.
Замълчаха почти едновременно. Седмици наред се подготвяха за предстоящите събития, а сега се чувстваха странно изненадани. Тед наруши режещата тишина.
- Май е време да кажеш на родителите си какво предстои.
- Не, не и не! Няма да кажа нищо. Минаваха ми разни идейки. Но смятам да се спра на една официална версия, която да пробутвам на всички.
- Версия?
- Да, знаеш, че мразя да лъжа. Но в случая е неизбежно. Смятам да обявя, че отивам в Испания при мъжа си. И ще доукрася историята с простотии от вида на опит за ново начало и такива. Ще взема малкия с мен. Не е виждал баща си достатъчно дълго. Ще го оставя при Антон, а аз ще постъпя в клиниката.
- Категорична си в мълчанието. Не знам дали обаче тази версия ще проработи.
- Няма начин да се проваля. Преди всичко трябва да мисля как ще се справя в клиниката, а не какви тревоги ще създам на семейството и приятелите си.
- Има ли някой друг, който знае каква е истинската причина да заминеш за Испания?
- Не, Тед. Единствено ти.
- Сигурна ли си, че постъпваш правилно? Премисли ли всичко добре?
- Да, сигурна съм. Ще обмисля нещата още веднъж. Но нямам кой знае какви алтернативи.
- Знам, че нямаш.

Джани отново се сгуши в ръцете му. Нервно трепереше. Не можеше нито да се наслади на коктейла и любимите си цигари, нито да се успокои от присъствието на Тед. В главата й минаваха цяла армия мисли, повечето бяха черни и гадни.
- Тед, искам да ме любиш. Сега! – Джани почти прошепна желанието си. Имаше нужда от часовете, отдадена на този мъж, за да забрави всичко останало.
Тед нямаше нужда от повече покани. Внимателно я заведе до спалнята и се отдадоха един на друг. Без мисли за днес и утре. Просто дълго, чувствено, безрезервно отдаване, което изличаваше всяка болка и страх.

В понеделник Джани мина през кабинета на доктор Макс. Разказа му за последното писмо от клиниката. Благодари му за досегашните грижи и с обещанието да не се предава напусна болницата. Заличиха името й от регистъра на диспансеризираните към онкологичното отделение.
По-късно написа молбата си за напускане и я депозира в деловодството. Там вече не работеше приятелката й Голдън. И тя като Силвия намери друга по-добра работа и напусна.
Джани заключи офиса си с мисълта, че следващият вторник щеше да бъде последният й работен ден в “Бета”. Слезе бавно по стълбите към асансьорната площадка с натежало сърце и готова да се разплаче.

Следващите дни минаваха във въртележката на подреждане на документация, надписване на папки и класьори, класификация на файлове. Джани искаше да напусне работата си с чест и да остави след себе си нещата в такова състояние, че всеки да може да продължи работата й. Всяка от секундите в офиса й носеше усещането за тъжна обреченост, често си позволяваше да плаче. Обичаше всичко в офиса си, щяха да й липсват дори колегите, които принципно и бяха антипатични. Отскачаше често до апретурата. Виждаше се почти постоянно с Тед. Но нямаше сили да помисли и за предстоящата раздяла с него.

18-ти май дойде. Джани стана от леглото в ужасно настроение. Предстоеше й последният работен ден в “Бета”. Взе си бърз душ, за да успее да събере цялото си самообладание. Облече се доста грижливо, купи бонбони за прощална почерпка и се озова в офиса си. Уговори си среща с Танасос в два следобед.
Минутите във фирмата днес вървяха по-бързо от когато и да било друг път. Джани постоянно препускаше от офис в офис, мина през конфекционния цех, през финиша, през администрацията. Всяка частица от времето й тук беше оставила следа в живота й. В “Бета” научи безкрайно много неща не само полезни за работата й, но опозна и много нови типове хора. Голяма част от тях щяха да бъдат забутани във файловете на забравата, от които тя имаше цял архив, но имаше и такива личности, които дълго щеше да помни по една или друга причина.
Новата служителка в отдела за договорите и заплатите й оформи документите. Малко преди два следобед Джани вече официално не беше в никакви взаимоотношения с “Бета”.
Влезе в кабинета на управителя с измъчена усмивка и с доста съкрушена физиономия.
- Господин Танасос, здравейте!
- Влизай, Джани. Какво става?
- Днес е последният ми работен ден тук и не мога да си тръгна, без да говоря с Вас.
- Изненада ме с напускането си. Защо реши така?
- Ще Ви кажа истината. Имам много сериозни здравословни проблеми. Бих могла да поискам дълъг неплатен отпуск, но няма гаранция, че изобщо ще се върна. А не бих си позволила да Ви подведа и да разчитате на мен.
- Вярвам, че постъпваш правилно и че ще се справиш. Вратите тук са отворени за теб, ако решиш да се върнеш.
- Благодаря Ви, господин Танасос. Но преди да тръгна искам да Ви разкажа нещо. Вие ще прецените доколко важно е това.
- За какво става въпрос?
- Знаете, че изготвям месечните отчети по бюджетите на отделните звена във фирмата. Преди няколко месеца забелязах, че тенденциозно нарастват разходите за административния отдел. Харианг се опита да ме убеди, че това е съвсем нормално. Но имаше нещо доста съмнително в цялата тази работа. Започнах да разглеждам подробно всички документи. – Джани си пое дъх, докато Танасос я гледаше с нарастващ интерес – В крайна сметка се оказа, че артикулите от голям брой фактури изобщо не са постъпвали във фирмата. Получатели на тези фактури са неизменно Харианг и Марго. Смея да твърдя, че те двамата присвояват средства, които уж са за отдела. Това е. Оставям Ви папка с ксерокопията на всички тези документи и фактури. Сам ще се убедите в думите ми. Предполагам, че ще ме попитате защо не реагирах досега. Ще Ви спестя въпроса. Не успях да намеря безкомпромисно доказателство. Преди броени дни успях да подредя парченцата от целия пъзел. Това е.
- Не знам какво да кажа. Но не съм изненадан. Виждах как нараства напрежението между теб и Харианг, но не знаех каква е причината. Благодаря ти. Ще се заема с документите и после ще видим.
- Оставила съм Ви за десерт едно кратко изложение по темата. Спестила съм си имената на хората, но Вие ще се ориентирате в ситуацията. Просто написах какво пречи на “Бета” да върви напред стабилно и успешно. Надявам се да е полезно за фирмата.
- Със сигурност.
- Е, – Джани стана от стола си – аз трябва да тръгвам. Ще мина да си взема довиждане с колегите и това е.
- Желая ти успех и много късмет!
- На Вас също, господин Танасос!

Джани излезна от офиса с явно облекчение. Най-накрая успя да се освободи от всички съмнения, страхове и подозрения. Какво щеше да предприеме Танасос оттук нататък си беше изцяло негова работа. Тя направи повече от достатъчно. Остави му информация. Решенията обаче си бяха изцяло негови занапред. Беше й доста странно как така спокойно му изложи всичко, без да обиди дори с една дума Харианг. Да, той й беше адски противен. Но и той щеше да й липсва. Джани се замисли за него. Ако не беше толкова самовлюбен, можеше даже да й стане забавен. Но сега оставаше само насмешката над жалкото му себелюбие и некадърност.
Джани влезе в офиса си. Огледа се наоколо. Всичко беше подредено. Нямаше сили да прибере малките сувенири, вазичките, снимките от красиви места и събития, свързани с “Бета”. Остави всичко така, както си беше. Изтри паролата на компютъра си, за да има свободен достъп следващият му ползвател. Изпуши последна цигара на отворения прозорец. Успя да си тръгне малко преди сълзите й да потекат.
Мина през Антоанет, взе си довиждане с нея.
Остана само апретурата. Влезе в цеха с фалшивата си блестяща усмивка. Мирони и секретарката му пиеха кафе.
- Охо, кой ни е дошъл на гости!
- Мирони, така ще трябва да ме посрещаш всеки следващ път. Днес беше последният ми работен ден в “Бета”.
- Стига бе! Как така? Аз пак нищо не знам.
- Ами така. Напуснах. Заминавам за Испания. Ще се опитаме да започнем отново с мъжа ми, нещо като ново начало. Заминавам след горе-долу две седмици. – Джани се изумяваше как лъже, без даже да се изчерви – Това е, Мирони. Каквото било-било.
- Още не мога да сдъвча новината. Но щом си преценила, че така е редно, стискам палци.
Сигурно щеше да й каже още нещо, но Тед прекъсна излиянията му с влизането си в офиса. Успя да запази пълно равнодушие при вида на тъжното момиче с отпуснати рамене в края на масата за посетители. Остави някакви протоколи на бюрото, смени две-три реплики с Мирони и бързо излезе от офиса. Джани потисна и усмивката, и сърцебиенето си. Минута след излизането на Тед получи sms, че ще я чака на паркинга след половин час, за да я закара до вкъщи.
Изпи последното си кафе в офиса на апретурния цех. Сбогува се с много целувки и прегръдки с Мирони и секретарката му. Успя за пореден път днес да запази самообладание и да скрие напиращите сълзи.

Тед я чакаше в колата си.
- Хайде де, голямо сбогуване направихте!
- Ами, нали сме си дружки-веселушки. Какво да се прави?!
- Как мина последният работен ден в “Бета”?
- О, Тед! Беше ужасно. Така ми е мъчно. Сякаш нещо ми отнемат. Толкова ми е тъжно. – Този път не успя да се спре и сълзите й започнаха да минават на малки солени ивички по бледите бузи.
- Успокой се! Може пак да се върнеш тук. Кой знае какво ще се случи. Хайде, ще отидем някъде да пием по нещо.
- Добре, но не искам да се бавим. Имам толкова неща да върша!
Джани продължаваше да бърше носа и лицето си. Тед не смееше да я погледне, защото сам не знаеше какво ще се случи с момичето до него, ако изпусне някаква неуместна или недомислена дума. А тя изглеждаше много уязвима. Хвърли й един поглед крадешком. Беше изумителна. Опитваше да заличи следите от сълзите си и да си придаде безгрижна физиономия. Не познаваше толкова силен човек, прекланяше се пред волята и характера й.
Влезнаха в малко кафене, близо до дома й. Поръчаха си натурални сокове.
- По-добре ли си вече?
- Май да. Дойде ми в повече този последен работен ден. И някак при всяко сбогуване все тая дума “за последно” излизаше. Полудявам, защото наистина всичко при мен може да е за последно. Всяка среща, всяка усмивка, всяко движение може да е последно. Това постоянно ме кара да страдам.
- Не мисли за това сега! Знам, че е много лесно да се дават съвети отстрани. Опитай обаче да не мислиш за последните неща.
- Опитвам, но е много трудно. Ужасно трудно даже.
- Чакай да те зарадвам с нещо. В събота вечер ти организираме парти. Няма да го нарека прощално. Просто парти в твоя чест и толкова.
- Наистина ли?
- Да, ще бъдат всички. Поканили сме и Голдън, нищо, че не работи вече при нас.
- Както и да го наричаме, предстои ми прощалното парти с колегите от “Бета”. Но няма да се натъжавам. Ще го приема като изпращане и нищо повече.
- Така и трябва!
- Благодаря ти, Тед. Ей, успях да се усмихна даже. А днес свърших още една мисия. Разказах на Танасос за всичките неща, които подозирам, че вършат Харианг и Марго.
- Сериозно? Той как го прие?
- Беше учуден, но не и ужасно изненадан. Явно е подозирал нещичко. Но поне ме изслуша. Оставих му всички материали и доказателства. Той ще си решава какво да прави по-нататък.
- Да, така е. Учудвам се откъде постоянно извират тези твои сили. Неизчерпаема си!
- Ами, само се правя. Толкова са ми силите, че да ме духнеш, ще падна. Едва издържам на напрежението.
- Ти си просто невероятна! Възхищавам ти се постоянно.
- Стига де, сега ще взема да се изчервявам.
- То не е лошо, изчервяването де. Каза ли на вашите за пътуването?
- Не още. В петък е последният учебен ден на детето. Организирахме празненство с другите майки по този повод. А брат ми тогава има имен ден. Ще има кажа в петък вечер какво съм решила.
- Ще стискам палци.
- Знам, Тед. Разчитам на това. Време е да ставаме. Малкият едва издържа да се прибера, за да му разреша да поиграе малко навън.
Тед я остави пред входа на блока й и си тръгна. Припомняше си разменените между тях думи. Не можеше да повярва, че една жена ще застане пред Танасос с такива обвинения и няма даже да трепне. Спомни си геройските й опити да се овладее и да загърби изминалия ден, за да не тревожи никого със страховете и болките си. Уникална жена! Удивителна! Истинска!

Джани не можеше да повярва как е възможно до вчера да е работила някъде с такова настървение, а от днес да бездейства тихо и кротко вкъщи като обикновена домакиня. Мразеше всичките тези часове, които трябваше да прекарва самичка в измисляне на някаква домашна работа.
Сряда и четвъртък се изнизаха ужасно бавно. В петък сутринта Джани вече беше успяла да овладее приливите си на лошо настроение и отегчение. Днес беше последният учебен ден на Джейми. В 10 часа беше планирано официалното тържество в училище, а вечерта с група от майки бяха устроили истински купон за децата – с похапване на лакомства и танци.
Джейми пристъпваше от крак на крак и се чудеше дали майка му не се бави прекалено много. Постоянно й подвикваше. Джани обаче имаше нужда от малко повече време. Обличането и гримът й отнемаха повече време от преди. Сега буквално използваше всеки възможен трик, за да маскира лицето си. Кожата й беше започнала да става сивкавожълта. Очите й не излъчваха предишния блясък, а някаква ужасна болка и безнадеждност. Същото важеше и за косата й – беше загубила част от своята гъвкавост и блясък.
Джани най-после успя да прикрие издайническите белези на болестта и застана пред детето си с широка усмивка.
- Хайде, зайче! Готови сме за тръгване. Вземи букета за класния и да вървим!
- Ще стигнем ли навреме?
- Да, стига с това бързане. Хайде, подай ми ключовете и викай асансьора!

Пристигнаха в училищния двор малко преди началото на тържеството. Децата се събираха по класове, а родителите оставаха отзад. Започна се с кратка танцово-музикална програма. Джани се надяваше по-бързо да свърши всичко. Някак не намираше сили да стои права с часове в двора на училището. Още малко, ще издържа! Най-накрая думата взе директорката. Тя каза много хубави думи за учениците, които завършваха. Похвали и учителите им. Идваше моментът на най-интересното. Следваше да се обявят отличниците на випуските. Започнаха с горните класове. Джани съсредоточи вниманието си към говорещата от сцената жена в момента, когато чу, че следват отличниците на първи клас. Директорката изброи имената на отличените учители. И накрая обяви:
- Отличник на випуск първи клас е Джейми Дурноу!
Джани застина. Халюцинирам ли вече? Това е името на моя син! О, Боже! Проумя факта едва когато родители на деца от класа започнаха да я поздравяват. Нейното малко момче леко срамежливо се огледа, после, подтикнато от класния ръководител, се отправи към сцената. Застана до директорката и веднага потърси с очи своята майка. Джани едва дишаше. Нейният Джейми получи книги и специална грамота за отличник на първите класове тази учебна година. Детето се върна на мястото си. След още две песни и поздравление от учителския състав тържеството приключи.
Джани грабна в прегръдка сина си. Сълзите й започваха да напират. Но не обичайните сълзи от болка и отчаяние. Не! Това бяха сълзите на една горда майка. Джейми я погали по бузата.
- Мамо, за теб го направих! Много исках да те видя щастлива.
- Благодаря ти, зайче! Много се гордея с теб! Не мога да ти опиша колко много. Май ще припадна от вълнение. Хайде да вървим.
- Искаш ли да отидем някъде да се почерпим?
- Да, миличък. Какво ще кажеш да хапнем по една торта някъде?
- Супер!

Джани все още не можеше да приеме новината. Отдавна беше разбрала, че синът й е много по-пораснал от съучениците си. Знаеше, че детето е будно и много умно. Но това признание и тази награда бяха много повече от най-смелите й мечти. Най-странно беше, че заслугата си беше изцяло на Джейми. Тя не беше вманиачена майка, която да бута детето си напред на всяка цена. Често не й оставаше достатъчно време да се занимава с него. А напоследък силите не й достигаха. И все пак Джейми успя да покаже най-доброто от себе си и да стане първенец на целия випуск. При поздравленията, класният каза, че това се случва за първи път в кариерата му на учител. Обикновено първенец на класа ставаше някое момиче. Но тази година всичко беше по-различно.
Хапнаха си тортите и се върнаха вкъщи. Джейми поиска да играе навън. Джани му разреши. Зави се с едно леко одеало и си полегна на дивана в хола. Предстоеше й тържество на детето по-късно днес, а после щеше да застане очи в очи с родителите си. Затова се изискваше достатъчно самообладание. Трябваше да бъде абсолютно убедителна, за да не схванат колко много лъжи ще им наговори.

Тържеството започна с изключително добро настроение. Децата имаха подготвена маса, отрупана с много лакомства. Навсякъде бяха разпилени флагчета и балони. Музика, танци и детски смях – ето това беше тяхното тържество. Родителите се бяха събрали на една обща маса навън и бъбреха. Често задаваха на Джани въпроси как е успяла да мотивира детето си, за да стане първенец. А тя с любезна усмивка им отговаряше, че Джейми просто е наследил нейната амбиция и упоритост и нищо повече не е правила. След като приключиха детските лудории, един след друг родителите започнаха да прибират децата и да си тръгват. Джани изчака Джейми да приключи преразказването на някакъв филм. Повика го и с пожелания за прекрасно лято към неговите съученици си тръгнаха. В таксито, на път към апартамента на родителите й, Джани репетираше репликите, които трябваше да каже без грешка.

Семейството се беше събрало около масата. Още бяха на аперитива. Джани поиска чаша водка за себе си, разреди я доволно с натурален сок и стана от мястото си.
- Искам да вдигна тост! Имам два повода или по-скоро новини. – пое си дъх – Да почнем с най-голямата новина от деня. Джейми е първенецът на първите класове. Получи награда и грамота от директорката на днешното тържество в училище. Аз съм най-гордата майка на света.
Семейството й засия. Всички вдигнаха чаши и веднага почнаха да привикват за поздравления малкия отличник. Накъсани реплики, шумни целувки, радостни възгласи... Атмосферата беше фантастична. Точно този момент избра Джани, за да изиграе най-важната част от ролята си.
- Това не е всичко. Така и така сме се събрали, време е да ви съобщя още нещо. – Джани видя как лицата им се изостриха и погледите им се насочиха към нея, пое дъх и продължи – Взех едно решение. Не знам как ще ви се стори. Но смятам в началото на следващия месец да заминем с Джейми за Испания. Реших да си дадем още един последен шанс с Антон.
- Ти беше толкова категорична, че никога повече няма да има шансове за теб и мъжа ти – майка й едва сдържаше репликите, които й идваха наум, – а сега казваш, че е време за нов шанс. Не те разбирам.
- И аз трудно се разбирам. Но така ще направя. Детето не е виждало баща си от почти една година. И определено има нужда от него. А аз ще опитам. Засега уговорката ни е само за лятната ваканция, ще видим какво ще се получи.
- Джани, обмислила ли си го добре? А работата ти?
- Татко, обмислях го хиляди пъти. Мисля, че трябва да постъпя точно така. Колкото до работата, напуснах преди три дни. “Бета” не е единственото място, където мога да работя.
- Но ти беше доволна от работата си. Наистина не те разбирам.
- Майко, може би е за добро. Нека се надяваме, че е за добро.
Джани взе препълнените пепелници и отиде да ги почисти. Имаше нужда от поне секунда време. Така дръзко лъжеше в момента, че й идваше да вие. Но беше решила да не казва нито дума за болестта и предстоящото лечение в Мадрид. Беше убедена, че постъпва правилно. И това й даваше сили да изиграе ролята си докрай. Ако само знаеха!
Родителите й си стояха на масата и я гледаха доста укорително.
- Прецени ли колко голяма ще е тази промяна за Джейми? Премисли ли риска?
- Да. Вярвам, че си струва. Нека не коментираме това повече. Решението ми е твърдо. В понеделник ще отида да купя билетите. Уредила съм и нотариално пълномощно, за да пътувам с детето през границите. Не се тревожете! Всичко ще е наред. Обещавам! Освен това не заминаваме завинаги. Ако нищо не се получи, поне малкият ще е видял една непозната страна. И това не е малко на неговата възраст.
- Да, това е вярно. Имаш още време да мислиш. Знам, че никой не може да повлияе на решението ти.
- Така е. От край време съм се научила да изслушвам съветите, но знаете, че така или иначе ще постъпя както съм решила. Хайде, стига вече с това. Все пак имаме отличник на випуска. Нека да празнуваме!
- Като каза за празнуването, няма ли да ти направят прощално парти колегите? Нали все си правите такива работи във фирмата.
- Да, майко. Утре вечер ще е събитието. Последно парти за последно.
- Приготвила ли си тоалет?
- О, не е важно. Имам достатъчно парцалки из гардероба. Ще скалъпя нещо.
Продължиха да коментират фирмените партита и предстоящото пътуване. Джани се опитваше да се държи съвсем нормално. Но принудата да лъже я караше постоянно да свежда поглед и да отговаря с недомлъвки и доста уклончиво.
Късно вечерта остави заспалия Джейми при родителите си и се прибра у дома.

Останала сама, можеше да даде воля на буреносните ярости, страхове и сълзи, които я измъчваха. Прекалено голяма беше амплитудата в днешните й чувства и настроения. Първо Джейми стана първенец на випуска. Това я накара да повярва отново, че всичко, което прави, има смисъл. Видя и смисъл в борбата да отиде в Испания и да преживее каквото й е писано в мадридската клиника. А после дойдоха ужасяващите й лъжи. Толкова грозно и долнопробно беше да си стои най-небрежно на масата и да хвърля лъжа след лъжа. Замисли се дали постъпва правилно. Нарисува си картината, в която съобщава истината на семейството си. Беше зловеща и грозна картина. Много по-ужасна от лъжите й преди час. За стотен път се успокои, че прави каквото трябва, за да ги предпази. Дори за миг не помисли дали някой някога е пожалил нея самата. Но егоизмът й беше абсолютно непознато състояние.
Заспа трудно, след дълго въртене в самотното си легло.

Съботният ден започна с проливен дъжд. Джани беше запазила час за фризьор по-късно. Искаше й се колегите й да я видят тази вечер красива, духовита и щурава. И да я запомнят така завинаги. Осъзнаваше отлично, че това наистина можеше да бъде последното й парти с тях.
Избра си тоалет от разноцветно ламе. Косата й беше оформена в небрежна прическа. Дори се остави да я гримират в салона. Ефектът беше поразителен. Изглеждаше много млада и свежа. Нямаше и следа от бледата кожа и черните сенки под очите. Искреше като пролетно цвете, докоснато от първите слънчеви лъчи.
Джани постоя доста време пред огледалото. Хареса жената, която я гледаше оттам. Беше топла и женствена и в същото време по момичешки невинна и уязвима. Помисли си за Тед. Моментално разкопча още едно копче от ризата си. Обичаше да го наблюдава как спира поглед на гърдите й, после на устните и очите й. Обичаше да чува кадифеното злато в гласа му, да се потапя в кафето на очите му. Обожаваше онези специални искрици в погледа му, които светваха само за нея. Обичаше този мъж както никого досега. Но тази любов не можеше да бъде споделяна. Тя не разполагаше с времето и живота си, за да поиска нещо от Тед. Може би някога...

Пристигна в ресторанта, следвана от облаче парфюм и одобрителните погледи на мъжете от съседните маси. Колегите й бяха почти в пълен комплект. Джани зае почетното място и след първата наздравица купонът започна. Беше подготвила символични подаръци за всички. Избра малки сувенири, които по някакъв начин можеха да бъдат свързани с нея самата. Искаше й се да остави и материален спомен за себе си, защото можеше никога да не се видят повече.
Тед го нямаше. Това я натъжи, но не знаеше каква е причината. Малко по-късно той звънна да й каже, че ще закъснее.
Продължаваха да разговарят на масата. Пикантните мезета и водката започваха безусловно да вдигат настроението. И Джани се чувстваше странно добре. Дори за миг се усъмни дали наистина е болна, толкова й беше хубаво.
Управителят на заведението дойде на масата им с някакво момче в тъмносиня униформа и попита коя е Джани. Тя му махна.
- Аз съм Джани. Какво има?
- Ами този човек пита за Вас. – управителят посочи момчето с униформата.
- Кажете, какво има? – Джани го огледа доста учудено.
- Имам доставка за госпожица Джани от “Бета”. Бихте ли подписали този формуляр?
- Да, но за какво става дума?
Момчето постави пред нея огромна кошница с невероятни орхидеи.
- Това е за Вас, госпожице.
- Благодаря, но от кого е?
- Има картичка. Иначе не мога да кажа от кого е.
- Добре, благодаря.
Джани подписа формуляра за доставка и под учудените погледи на колегите си отвори картичката. Нямаше подпис. А пожеланието си стоеше върху самата картичка: “Любов, приятелство, пари и още много, много рождени дни!”. Тед! Само той знаеше, че има нужда от подобно пожелание. Само той можеше да я изненада така. Джани погали едно ароматно листенце и усети завладяваща цялото й тяло топлина и невероятен копнеж. Искаше Тед да е тук сега. Да види колко е щастлива с неговите орхидеи в ръцете си. Беше получавала хиляди букети. Но тази кошница й донесе щастие, както никое друго цвете в живота й.
Секунди след еуфорията около цветята Тед пристигна. И повече не я пусна за секунда. Джани никога не беше изпитвала с него такова всепоглъщащо щастие. Постоянно беше в прегръдката му. Танцуваха, смееха се. Беше невероятно. Тед поръчваше постоянно любимите й песни. Докосваше измъчената й душа със същата нежност и страст, както ръцете му пробягваха по кожата й. За първи път от векове Джани беше истински щастлива. За първи път се усмихваше истински. Колегите й не можеха да я познаят. Тя излъчваше такова настроение!
На финала на вечерта я изнудиха да вдигне тост. Тя умееше и обичаше да говори пред хората.
- Приятели, първо да се застраховам. Ако кажа нещо неуместно, отдайте го на изпития алкохол. – засмя се и продължи – Това е най-хубавият купон, който някога са ми устройвали. Благодаря ви на всички, че сте тук. Тази вечер си остава моята незабравима вечер с приятелите от “Бета”. Вярвам, че и всички вие сте се чувствали страхотно, както аз самата. За времето, докато работех във фирмата, се запознах с много нови хора, научих страшно много полезни неща. Знам, че понякога всеки от вас е опитвал от гнева ми, но то е било в процеса на работата. Обичам ви всички. И се надявам, че след няколко месеца ще ми устроите ново парти, този път за посрещане. Пия за вас! Щастлива съм, че намерих толкова много усмивки и искрено приятелство. Наздраве!
Изпи чашата си почти на екс. Седна на мястото си. Нямаше нищо по-хубаво от това да усеща как Тед нежно гали рамото й.
Продължиха още известно време с приказки и танци. Джани се сбогува с колегите си с шеги и усмивки, достатъчно овладяла себе си, за да не допусне някоя сълза да издаде страховете й.
Прибраха се с Тед в апартамента й. Не можеха да говорят. Джани преливаше от щастие и любов. Беше безсилна пред този мъж. Втурнаха се в спалнята и набързо се освободиха от напълно излишните вече дрехи. Докосваха се с безумна страст. Всеки допир беше обяснение в любов, всяка целувка беше клетва за вярност. Малко преди третия й оргазъм Тед я притисна здраво й промълви: “Ти си 100 % жена, единствената истинска жена, която познавам” и продължи да владее тялото й.
Джани беше потопена в някаква розова мъгла, където имаше само обич, нежност, целувки и ласки. Смъртта дори не можеше да пробие тази непрогледна розова мъгла на обичане, надежди и отдаденост. Ароматът на кошницата свежи орхидеи изпълваше цялата й същност. Аромат, който винаги щеше да свързва с Тед. Докато съм жива... Тед и орхидеи...