Така обичам тези дни -
Бенковски пролети красиви!
В градини нарцис как цъфти,
крила в гнездо как щъркел свива.
Насред селото с бавен ход,
колата път към тях намира
към стълб, комин, църковен свод
от съчки - ланшната квартира.
В едното - поза" крак един",
току над цъфналата слива,
към друго - щрак лети самин,
а трето - в чакане прелива.
Така и нашите ръце
се търсят с длани и намират.
Сърцата ни, като перце,
политнали са към баира.
И като онзи щъркел с клюн
затракал е моторът живо.
Колата тук - гнездо на друм -
е пъплещата ни квартира.
И без посока и без цел
и все едно къде отива,
ресните мартенски развел,
гальовен вятър ни опива.