Говорим си с човека.
Пием.
И песни пеем -за душата.
Той пътник бил.
Полека
изяждала го болестта зъбата.
Със него спорили сме.
Стръвно.
Обиждахме се без причина.
Не знаехме.
Не сме разбрали,
че ще го няма след година.
Докато трупаме,
пилеем,
обичаме или се мръщим,
не сварихме
да остареем.
Добрата смърт дошла на пръсти...
(На Марта със съчувствие)