автор: galina

Само ти, море, ми остана
и в делник, и в празник.
В пясъка ти съм скрила съкровища,
дето друг сейф не би опазил.
Няколко бисерни мидички
на моя свян девичи,
лятото на греха ни първичен,
кристали от спомени най-различни,
огърлицата на живота ми -
наниз от ценни мъниста:
женитба, любови, дечица
и няколко тайни мисли...
Всичко край теб ми се случи,
всички спомени тук заравям,
та да ми светят и топлят,
след предателства и забрави.
Само ти ми остана
и все при тебе се връщам,
душата ми в синьото ти потъва,
очите ми те прегръщат.