„Молюсь оконному лучу…”,
1909 Анна Ахматова, от сборника й „Вечер”
Нов превод
Аз моля се на слънчевия ручей -
бледнее деликатно, устремено.
А днес от утрото светът е скучен
Сърцето ми на две е разделено.
По умивалника избива патината,
позеленяла е медта измамно.
Но как играе върху него светлината,
лудува весел лъч примамно.
Така невинен е и ежедневен
когато мрак запушил е уши
и в моя храм злочест и непотребен
дошъл е странникът вълшебен,
дошъл е да ме утеши.