автор: Ray_Jay

Ела, ЕЛА, ела, чакам те, тук съм вече, не ме ли виждаш, призрако?
С теб преди няколко живота се разбрахме, когато отново се намерим, който първи другия разпознае, ако трябва гърлото на другаря да пререже, за да го избави от "адските" мъки... Не си спомняш, нали? Когато само ме виждаш понякога изскачат ти спомени, свързани с мен без да знаеш откъде!!! Искаш в сякаш да ме прегръщаш и като мъничко детенце в ръцете си да ме залюлееш, за да ме успокоиш... Изведнъж когато се опомниш разбираш, че аз от успокоение съм нямала нужда. Познаваме се с теб, не знаеше ли?!? Другите ти "крадат" това, което някога с теб наричахме "чи", но ти изговаряше "ци"-в онези японски градини! Забравила си май, че Японската Градина, скъпа, построяването и и кое къде да стои, и бъде беше отражение на вътрешното "аз", и нас самите... Толкова ми липсваш!!!
Мислиш, че съм мъртъв, а не знаеш, че съм на една ръка разстояние от теб... Отнякъде, в просъница преди да се разбудиш, усещаш ме, стъпките ми по пода и топуркането, когато обаче разбереш, че не съм, а нечие неканено присъствие-мръщиш се... Дето само, откъде да знаеш, обитавам че аз много тела, а ти "вкопчила" си се в едно от тях... Ничие е погледът, който търсиш! Не че нявга ще ме познаеш... Не и преди, в другите "реалности"-не си изиграем ролите, и преди да е започнало всичко, Всичко-то свърши!!!!! Обичам те!!!!!
http://vbox7.com/play:1760a14279

"Рила".!!!!!!!!!!