автор: marcusjunius

Хартийките по улицата, отчаяните дървени капаци
на прозорците с миризмата на турско кафе, забравено
джезве сред хората, човекът (дебел)
с количка от супермаркет пренася живота си в синхрон
с пробягващи момичета
за здраве.
***
Черна сграда срещу нас стои
и чака, подпряна на съседен японски ресторант
където се нуждаят от сървъри (we need servers)
а вероятно и от клиенти.
А аз не съм гладен точно днес, любима.
***
Като деца се лутаме зарадвани
от разговора, защото светът отново се случва
в нас.
***
Ако изобщо няма река тогава има ли
значение дали сме по течението
или срещу него? Дори и лодка няма и само ние сме,
а може би дори и само
аз.
***
Така добре сме свили своето гнездо,
че нощем, след като заспим месото ни
се смесва в едно единствено
кюфте.
***
Малката видя умрялото врабче до прага на колата и се разплака, а аз измислих само това: "животът е такъв, врабчетата все някога умират..." После ги заведох в перуанския ресторант и ядохме страхотно пиле на грил.