автор: amduat

Напук на всичко
дупката запуших
с прашинка свежест -
смачкано глухарче -
от вътрешния вятър
да разцъфне
и да погъделичка
сетивата.
Напук на всичко
няма да разбирам,
ще се градя въздушна
във летяща кула,
ще отглеждам
собствена си лудост
и ще се смея...,
може би до грубост.
Напук на всичко
всички ще поканя
в небесната си стая без стени,
със покрив, виснал
като приказна дъбрава,
с килим от жълъди
и много топла шума.
И думи ще зашепнем
като мислен полъх,
и шумата ще вдигнем
към началото,
напук ще преобърнем и сезоните,
ще претопим веригите на хаоса.
Напук на всичко
дупката запуших
и врях във себе си,
в телесни сокове и сълзи,
и изпарявах се
на спомени и мисли...
Разбих овалите на времето,
накълцах го в милион иглички,
изсипах ги във облак -
да се сгуша
между небесните дъбрави
и килим от много топла шума.