Дали глас народът ще извие
да викне силно
за тоз живот
труден, обрулен
що хлябът над лев
и солта сякаш е злато,
месото
антибиотично- хормонно.
Салати, репички
нитратно- свежи.
Захарта е два за пет-
кой както иска
нека го разбира.
Горчи кафето
с подсладител
всекидневната борба.
Дали ще оцелеем
затрупани от сметки-
ток, вода и парно...
монополи ни обричат
на глада.
В неонов блясък
витрините препълнени
блестят,
но илюзия, мечта са
в средностатистически
отчет.
На колана вече
дупка не остана.
Стомахът празен
от рима не отбира,
ни от дитирамби,
ни от кино, опера,
балет.
Дали гръмол небесен
живот- песен
ще ни отреди.