автор: fortemotore

налял чувствата си
в екзотичен коктейл

аз отпивам топло и бавно
има първичен вкус като на Големия Взрив

никога не бих те погледнала слънчево
закачливо през пукнатините на тектонската плоча
с онази вечност която разлюлява атмосферите ми
ако знаех че целувките ти се намират
на три милиона светлинни години оттук
а танцът който привлича всички гравитации
още по- далеч
никога не бих ти поръчала чашата чувства
ако знаех че трябва сама да вървя
през няколко раздиращи катастрофи
възбудила електроните с мислите си

налей ми още от тези чаши с първична надежда
пък вековния дъжд ще ме охлади
ще остана за малко
загледана в собствения си синхрон