Кубинките на младшия сановник
от бившата еврейска махала
са стари и очукани,
видели са пет-шест лета и зими,
изгазили са сто пъти полетата на Фландрия,
паветата на София,
горите и потоците на Витоша.
По тях са зяпнали усмивки ветерански
и жадно пият кал от всяка локва.
Мечтаят си за вакса и почивка.
Те целите са в грозни шевове -
като ги видиш само и се сещаш
за някоя пехотна част, зарязана
на мост над Елба (недалеч от Черна).
Когато младшият сановник
от бившата еврейска махала
си купи чифт кубинки нови,
старите със облекчение проскърцаха,
дочакаха си ваксата със дъбови листа.