Музата краде нощта ми,
отвлича я от моята душа...
О, музо, моля те, прости ми!
Позволи поне веднъж да съгреша!
Сърцето ми за капка сън ридае...
Позволи! за миг от теб да отлетя...
Ще кацна нейде в близките покои,
постеля с чужди няма да деля.
А ти бди над мен! И ме закриляй!
За малко само, моля те! Прости...
За святия ми дух недей забравя,
не бива друг за шлифера да те държи.
Не мога с тази мисъл да заспя спокойно,
дори за миг, за кратко време...
Нима това за мен ще е достойно?
На плещите ми си ти огромно бреме.