автор: PapurcheMehurche

18

Джани беше потънала в месечните отчети. Не чу почукването на вратата и се стресна при появата на секретарката в офиса си.

- Силвия, стресна ме.
- Почуках, но не чух отговор. Как си, Джан? Изглеждаш доста бледа.
- Не знам как съм. В последните дни нещо хич ме няма.
- Да не би да е заради Тед? – Силвия седна на стола срещу нея и се огледа – Може би ти липсва?
- Не, не е това. Не сме се чували с него цяла вечност, но то и какво ли можем да си кажем. Просто май се разболявам.
- Беше ли на лекар?
- Утре сутринта смятам да отида. Не знам какво ми е. Постоянно се изпотявам, имам сърцебиене, ръцете ми треперят. И съм като парцал. Едва се довличам до нас след работа. А после е още по-трудно, защото трябва да приготвям вечеря, да проверявам домашните на Джейми. А нямам сили.
- Ами иди виж какво ще ти кажат. Прегледай се, може да е нещо съвсем дребно, липса на витамини, де да знам и аз какво. Минах да ти кажа, че смятаме да се събираме пак. Ще дойдеш ли?
- Ще опитам. Стига само да се чувствам добре.
- Всичко ще се оправи. Ще видиш!
- Дано. Уф, няма да мога да довърша отчетите днес и Харианг пак ще смърди.
- Той заминава след малко с Танасос извън града. Така че – не се напъвай. Ще се върнат вдругиден.
- Сигурно ли е?
- Абсолютно. Аз им потвърдих хотелските резервации. Можеш да не си даваш толкова зор. И помисли за купона.
- Стига да съм добре, ще дойда.

Джани прегледа поредната фактура и реши да отскочи за няколко минутки при Голдън. Имаше нужда да се поразсее. При ставането от стола й прималя. Едва успя да се хване за бюрото, за да не се свлече на земята. Постоя така няколко минутки. До края на деня едва успяваше да се крепи. Май се разболявам!

Вайълет изслуша внимателно оплакванията й. Направи кардиограма, премери й кръвното и я преслуша.
- Джани, кардиограмата ти не е много добра. Иначе няма нищо тревожно на пръв поглед. Искам да направим малко изследвания. После ще решаваме какво да предприемем. И ще те помоля да не се претоварваш физически и емоционално. Мога да ти дам болнични.
- Не, не. Няма нужда. Ще работя по-нормално, няма да бързам и да се ядосвам. Какви изследвания ще правим?
- Сега ще слезеш в лабораторията. Пуснала съм ти обща кръвна картина, хормони и урина. Резултатите ще са готови следващата седмица. И ми обещай, че няма да се претоварваш с абсолютно нищо.
- Обещавам. Имаш ли някакви предположения вече?
- Не мога да съм сигурна преди резултатите. Но ми се струва, че е нещо свързано с щитовидната жлеза.
- Това сериозно ли е?
- Не. Лекува се с препарати. В зависимост от хипо- или хиперфункцията на жлезата понякога се стига до операция. Но не е сериозно заболяване. В смисъл, че е лечимо. Важно е да се проведе лечение. Щитовидната жлеза дава отражение върху цялата хормонална обмяна в организма. Но нека не прибързваме.
- Добре. Отивам в лабораторията.
- Ще дойдеш с готовите резултати следващата седмица.
- Добре, приятна работа, Вайълет!

Джани се върна в офиса и се чудеше това пък откъде й дойде на главата. Май някои неща просто се случват. Отвори отново отчетите пред себе си. При всеки проблем се заравяше все по-дълбоко в работата си. Така си спестяваше притеснения. Мислеше на момента и обикновено вземаше решение за проблема точно тогава, когато решението беше неизбежно. Мобилният телефон звънна.
- Ало?
- Здравей, Тед съм.
- Здравей.
- Как си?
- Горе-долу бива.
- Защо горе-долу? Гласът ти звучи доста отпаднало.
- Ами малко нещо не съм добре със здравето. Сигурно не е нищо сериозно де.
- Оправяй се. Обаждам се да разбера ще ходиш ли на купона в събота.
- Ако съм добре, да.
- Ще се видим там тогава. Оздравявай и се пази!
- Благодаря. До скоро!

Тед се държеше абсолютно приятелски. Тя беше наясно, че иска да го види. Все още обаче не знаеше заради секса ли е всичко. След втората им нощ заедно често си мислеше за него. Спомняше си как се дръпна, когато докосна ръката му. Все още виждаше пълните му с болка очи. Джани имаше усет за хората. И винаги търсеше начин да ги направи щастливи или просто да се почувстват по-добре. Често, твърде често забравяше себе си, отдадена на спасяването на този или онзи. И винаги спасителните й операции бяха шедьовър, винаги завършваха с хепи енд. Беше обградена от много приятели. Имаше много познати. Вече дори не се дразнеше, когато й звъняха с поредния проблем или молба за помощ и съвет. Приемаше го като част от живота си. Раздаваше добро с пълни шепи, правеше хората щастливи, намираше решение дори в безизходните им ситуации. Имаше добра дума за всеки, по всяко време и на всяко място. Понякога само й ставаше обидно, когато чуваше за себе си, че е ледена кучка. Така говориха само тези, които не я познаваха. Тя просто помагаше, без да парадира с това, без да търси нито отплата, нито благодарност. Една усмивка и готовност да приласкае и успокои – да това беше част от живота й. Не протестираше. Приемаше го като факт. Най-близките й приятели се чудеха откъде извира тази енергия и воля да помага. Джани винаги се усмихваше на този въпрос и мълчеше, а отговорът беше лесен – от сърцето. Всичко идваше от сърцето й.

Прекара съботния ден в леглото. Пропусна любимото си напоследък занимание – да чисти и подрежда. Не че имаше кой знае какво друго да прави. Изпрати съобщение на Силвия, че ще пропусне купона. Не се чувстваше добре. Беше бледа и ужасно отпаднала.
Тед й телефонира в неделя.
- Джани, ти ли си?
- Аз съм.
- Не можах да те позная в първия момент. Не дойде снощи. Случило ли се е нещо?
- Не, просто не ми е добре.
- Какво ти е?
- Не ме боли нищо, просто съм такава отпаднала. Не съм ставала от леглото от вчера.
- Искаш ли да пием по едно кафе?
- Нямам против, но не ми се излиза. Къде си? Мини през нас, ако помниш къде живея.
- Помня. По-късно ще мина.
- Добре, до после.

Джани затвори телефона и се вбеси на самата себе си. Само той ми трябва сега! Измъкна се от леглото и отиде да провери дали все пак има кафе в кухнята. Пооправи хола и влезе в банята.
Тед я завари с мокра коса, бледа като призрак и със задължителната цигара в ръка.
- Здравей. Няма да питам как си. Виждам, че не си много добре.
- Влизай, Тед. Сега ще направя кафе. Искаш ли сок от малини?
Без да дочака отговора, включи кафемашината, занесе чаши и захарница в хола, направи сока.
- Нямам лед, ама то и без това вече е достатъчно студено.
- Нормално, все пак зимата дойде.
- Мразя я. Мразя да излизам в студа и да ходя по лед. Това е най-гадният сезон в годината.
- А кой е любимият?
- Лятото. Сигурно защото тогава съм родена.
- Кога?
- На 8-ми юни.
- Аз съм на 30-ти юни.
- Ха, съвпадение в месеца. – Джани сипа кафе и запали поредната цигара.
- Не пушиш ли прекалено много?
- Да, но това ми е най-любимият порок. Не че имам много други. Но този е основният. – тя се пресегна за пепелника – Ти никога ли не си пушил?
- За малко в казармата, но не ми харесва.
- Аз пуша от осми клас. Хареса ми от първия път. Спирала съм ги само, докато бях бременна с малкия. Доста години стаж като пушач. Не че е похвално де.
- Не е, но щом ти харесва... Беше ли на лекар?
- Да, миналия ден още. Утре ще са готови изследванията ми. Предполага, че е нещо с щитовидната жлеза.
- Опасно ли е?
- Не знам. Лекарката ме успокои, ама те все така правят. Надявам се да е нещо временно.
- Дано!
- Беше ли хубаво снощи? Голдън и Силвия още не са се обадили да ми разкажат.
- Не знам. Аз минах за половин час и си тръгнах. Не ми се оставаше.
Джани за секунда си пожела да беше допълнил “защото теб те нямаше”. Вбеси се от подобна мисъл и разтърси косата си.
- Ти няма ли да настинеш с тази мокра коса?
- Ами не остана време да я суша. Няма значение. Свикнала съм така. как върви в апретурата?
- Имаме доста работа. Мирони твърди, че увеличението на поръчките се дължи на теб. Но е хубаво, когато има работа. Така денят минава неусетно. После се прибирам скапан, хапвам и спя.
- Не излизаш ли?
- Рядко. Не съм много по заведенията и кръчмите. Ходя тук-там с приятели понякога. Но в повечето време съм си у нас пред телевизора.
- Аз нямам даже достатъчно време за телевизия. Вечер съм заета с детето, с домакинстване, готвенето. А така мразя да готвя! Това е най-най-противното нещо.
- Сигурно има и по-противни.
- От готвенето няма. Искаш ли още кафе?
- Не, благодаря. Смятам да ставам. Обади се като излезнат резултатите от изследванията.
- Добре.

Джани не разбра защо той се появи. Разменяха си само общи приказки. Но й беше приятно. Чувстваше се в пълна безопасност с този мъж. И някак усещаше, че може да му каже всичко, без да й пука от това дали ще го скандализира или отблъсне.

Влезе в кабинета на Вайълет с готовите вече резултати.
- Е, как са изследванията?
- По това, което виждам, мога да кажа, че се касае за хипофункция на щитовидната жлеза. Но искам да отидеш и при специалист.
Ендокринологът потвърди диагнозата и й назначи лечение. Джани си купи лекарствата. После се обади в “Бета” да предупреди, че е в болнични до края на седмицата.

Вечерта телефонира на Тед.
- Ало? Каза да ти се обадя.
- Какво стана?
- Имам хипофункция на щитовидната жлеза. В болнични съм пет дни. Изписаха ми лекарства. Сега ми предстои лежане вкъщи.
- Ще лежиш, щом се налага. “Бета” няма да избяга. Почивай си. Не мога да излезна от работа да те видя, но ще се чуваме по телефона. Ако си по-добре, може да излезем някъде в края на седмицата.
- Ще видим. Не мога да кажа отсега.
- Добре, ще се чуваме. Звънкай, ако има нещо.
- Благодаря ти. До скоро!
Джани остана четири дни в леглото. Намираше сили да приготви храна на детето си и да разглеждат уроци и домашни. Но не можеше да прави нищо повече. В петък се почувства малко по-добре. Взе си освежаваща вана.
В събота хванаха такси с Джейми и отидоха да видят родителите й. Тъкмо влезе в асансьора, когато Тед се обади. Детето с любопитство огледа усмихнатото й лице.
- Здравей. Как си? Звучиш по-добре от вчера.
- И се чувствам по-добре. Тъкмо идваме у нашите, че не сме се
виждали цяла вечност.
- Значи лекарствата почват да действат. Това е хубаво. Искаш ли да пием по една водка довечера?
- Да, къде?
- Ще се уговорим по-късно. Аз съм още на работа. Нека видим кога ще свърша. Ще ти се обадя.
- О`кей, до после.

Джани едва издържа няколкото часа у родителите си. Беше нетърпелива да се прибере и да се подготви. Някаква радостна тръпка я караше да се усмихва постоянно и без причина. Радваше се, че ще излезе с Тед. Чуваха се през цялата седмица. Той беше неизменно загрижен и приятелски настроен. Тя не искаше и не търсеше обяснение нито за обажданията, нито за предстоящата среща. Какво толкова, искаха да се видят и щяха да го направят.
Облече бледозелен спортен панталон, дебел пуловер и ботуши. Зимата настъпваше безпощадно. Беше оформила косата си в небрежна прическа, сложи си подходящ грим и червило. Макар и бледа, с тъмни кръгове под очите, изглеждаше добре. Тед вече беше дошъл в тихото, закътано ресторантче, което избраха за срещата си. Джани беше леко притеснена. Обикновено не й пукаше от никакви срещи и никакви мъже. Но сега усещаше, че може да се изчерви при първата мила дума.
- Здравей, сядай. Как си?
- Много по-добре. Явно имах нужда да поостана малко вкъщи. Не съм така отпаднала. Даже възнамерявам да пийна поне една водка.
- Това да се чува.
Сервитьорката изчака да прегледат менюто, взе поръчката им. Малко след това донесе питиетата.
- А ти как си? Как вървят нещата в “Бета”?
- Изморен съм. Имахме много работа през седмицата. Освен това започвам да се дразня от цялата система на работа.
- И на мен това ми е болка. Всичко щеше да е много по-лесно и практично, ако тази система се промени.
- Не предполагах, че и в администрацията има такъв проблем.
- Най-гадното е, че всички го виждаме, но никой не предприема нищо. Аз съм пряко подчинена на Харианг. А той е толкова – Джани само за секунда се замисли дали да използва точната му характеристика – некадърен. И освен това пълен с претенции и изисквания. Така ме вбесява, че нямам думи.
- Аз не знам с какво точно се занимаваш.
- Основната ми задача, когато ме назначиха, беше да подпомагам дейността на изпълнителния директор. Сега се занимавам с оферти за апретурата за фирми, произвеждащи в страната. Създавам контакти и с чужди фирми, които се интересуват от работа на ишлеме. Освен това изготвям месечните отчети за работата по отдели, правя справките за изпълнените поръчки в апретурата, на база на които да се фактурира плащането.
- Доста задачи, – Тед я огледа много по-внимателно – но сигурно е интересно.
- Да, интересно ми е. Към всичко това постоянно изникват и други неща, срещи и разговори с клиенти, изготвяне на какви ли не справки за фирмата, превеждам по време на преговори и още сто неща.
- А защо казваш, че Харианг те притеснява?
- Първо той винаги смята, че задачата, която ми е поставил, е по-важна от всичко останало. Почти никога не е така. Второ, трябва да го информирам за хода на преговорите с отделните фирми. След това той обяснява на Танасос за това. Така се губи много време и много възможности. Харианг няма усет за нещата, обикновено папките с работата ми провисяват минимум две седмици на бюрото му, след това стигат до шефа. Това е толкова неефективно.
Джани запали цигара, отпи от водката си и се огледа наоколо. Забеляза, че Тед прекалява с посоляването на салатата си.
- Ще удавиш зеленчуците в сол!
- Аз винаги слагам много сол. Казвала ли си тези неща на Танасос?
- Не, не знам защо. Има и друго, което ме притеснява.
- Нещо сериозно?
- Да. Доста е деликатно. Имам сериозни основания да мисля, че Марго и Харианг правят някакви врътки и изписват средства за собствените си джобове, като счетоводно ги оправдават с разходи за административния отдел.
- Това е доста сериозно обвинение.
- Знам, не съм го казвала на никого. Но това ме притеснява. От няколко месеца го забелязах. Лошото е, че имам само косвени доказателства и не знам как да постъпя.
- Изчакай и бъди предпазлива. Когато имаш сериозни основания, тогава е ред да кажеш на Танасос.
- Това и правя. Стоя и чакам. Даже си повтарям, че не е моя работа, че не става дума за моите пари. Но някак не е честно.
- Знаеш, че Харианг е женен за сестрата на Танасос. Наистина е доста деликатно.
- Знам. Засега наистина нищо не мога да направя. А ти? Какво става в апретурата?
- Има нещо объркано в начина на работа. Аз и още един колега сме началници на отделните смени. Но Танасос свежда контактите си единствено до Мирони. По този начин няма поглед към нещата вътре в подводницата, както я наричаме.
- Не е ли работа на Мирони да свързва цеха с шефа? Все пак той винаги изглежда много забързан.
- Не казвам, че Мирони не си върши работата. Пък и кой съм аз да давам оценки! Но той е изцяло в служба на Танасос. Забравя, че нещата не могат да вървят добре, ако отделните работници не се чувстват защитени.
- Разбирам. Искаш да кажеш, че Мирони работи добре с Танасос, но без да се грижи за хората, които са в апретурата. Тед, има и друго. Установявам, че голямата част от хората, които са на някакви по-предни позиции във фирмата, нямат нужното образование за това. Дори и да имат редица качества, липсата на образование води до некомпетентност. Оттам идва вече цяла серия проблеми. Не можеш да управляваш хора, без да знаеш как се прави това. Още по-тъжно е, че не виждам някой особено да се е трогнал и да си размърда задника, за да научи нещо.
- Абсолютно си права. Откъдето и да го погледнеш – това е голяма пробойна. Изпълнителният директор, главният технолог, шефът на апретурата, сигурно пропускам някого, никой от тези хора не е подготвен за нещата, които върши.
- Това е бомба със закъснител. Един ден, когато нещата се позагладят и “Бета” заеме едни по-стабилни пазарни позиции, тогава това може да е причината да се съсипе всичко, постигнато дотук.
- Дано не си права!
Замълчаха и се насочиха към вечерята. Джани оглеждаше Тед крадешком. Разбра защо не е видяла ръката му предишните пъти. Той доста умело я прикриваше. Стана й мъчно. Той беше свестен човек. Погледна го отново, докато за пореден път посоляваше храната си. Усещаше някаква топлина към него. Но не би признала това за нищо на света.
- Въртим, сучим, все за работа говорим. – Тед й се усмихна.
- Просто работим на едно и също място и колкото и да са различни на пръв поглед, проблемите ни са принципно едни и същи. Освен това и двамата обичаме работата си. Трябва да се кандидатираме за медалите за лоялност към каузата.
- О, то има много претенденти. Едва ли ще ни огрее.
- Едва ли. – Джани отвърна на усмивката му и за първи път тази вечер си позволи да го погледне право в очите. Ефектът беше незабавен. Видя как в очите му пропълзя онази закачлива светлинка, която й подсказваше, че той я желае. Тя също го желаеше. – Ще ставаме ли полека-лека?
- Нека да оправя сметката и тръгваме. Искаш ли още нещо?
- Не, стига толкова.
Тед плати и двамата излезнаха от ресторанта. Някакво напрежение беше започнало да разваля приятната атмосфера на разговора им до преди малко.
- Много е студено. Навлякла съм се като за северния полюс и пак ми е студено.
- Зима е. Какво очакваш? – Тед спря едно такси. – Хайде, ще те изпратя до вас.
Джани седна на задната седалка и даде адреса на шофьора. По пътя мълчаха. Тя се чудеше дали да го покани горе, но реши да изчака. Видя, че той плати на шофьора, което означаваше, че няма да продължи със същото такси. Един, два, три удара – сърцето й отчете веднага реакцията на тялото. Защо, по дяволите, го желая?! Толкова е вбесяващо! И докато ровеше в чантата за ключовете си, си отговори защо. Просто този мъж й харесваше. А в това нямаше нищо лошо. Или пък?
Изпиха по още една водка в приятелски разговор. После се любиха. Бавно, всеотдайно и горещо.