автор: CheGuevara

Аз съм млад, привлекателен, образован мъж. Преди месец си взех дипломата от второто си висше образование. Всичко ми е наред. Даже си имам готина приятелка.
Само си нямам работа. Нямам професионална реализация. Опитах всичко. Регистрирах се на борсата. Абонирах се в Интернет за всички посреднически сайтове. Всеки ден със сутрешното кафе изчитам с молив в ръка всички обяви.Уморих се да пиша и изпращам европейски CV- та. Отзвук отникъде.
Реших да систематизирам какво най-вече се търси на трудовия пазар – едната ми диплома е по Мениджмънт от УНСС и да се постарая да отговоря на изискванията. Време беше да намеря работа и добра заплата,че на гаджето ми му омръзна да ядем студентски „пържоли“ с шарена сол и да гледаме турски сериали по ТВ. С единия крак вече е навън.
Така, с молив в ръка, съставих образа на идеалния труженик, който търсят в 90% от обявите: млада жена, 22-30 години, руса, с няколко западни езика, готова да работи на ненормиран работен ден и да пътува с работодателя непрекъснато, без опит, но с широко разбиране за живота...Позициите, за които се търсеха такива кандидатки, бяха най-различни – секретарка, технически сътрудник, домашна помощница, бавачка, хигиенистка...
Огледах се внимателно в огледалото. Не отговарях на изискванията само по 2 позиции – не бях рус и не бях жена.
След дълбок размисъл и няколко тежки въздишки си казах примирено, че любовта изисква жертви.
Влязох в банята и се заех съвестно със задачата. Там бяха козметиките на гаджето. Жребият беше хвърлен!
След 3 часа, изрусен, депилиран и с палав грим, облечен с подходящи за целта дрехи от гардероба на моята любима, аз вече бързах към първата обява за работа...
Пожелайте ми късмет!