Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 0
Всичко: 451

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРаздвояване
раздел: Разкази
автор: suleimo

Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.
Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като, че ли беше ампутирал поетичната ú дарба.
Пробва няколко пъти, но стиховете бяха доста провокативни. Имаше някакъв имидж в сайта и не можеше да публикува творби, които така я разкриваха. Искаше да каже толкова много неща, на него, на всички. Бяха си обещали, че няма да се търсят по никакъв начин. Но тя знаеше, че той я чете, а и не само нея. Понякога изпитваше такава ревност към другите поетеси. Той го правеше нарочно за да я дразни и успяваше.

Една сутрин се събуди с ясна идея. Протегна се, усмихна се. Денят вече ú се струваше прекрасен! Ще си създаде нов профил пълен с подвеждаща информация и чужда снимка. Направи си нова поща. Измисли си романтичен ник.

По- трудното беше да промени яркия си стил на писане. Искаше творбите да са много добри, но не перфектни. Не биваше да я надушат админите, рискуваше да изтрият основният ú профил. Искаше творбите да са много добри, но не перфектни. Щеше да буди подозрение, поетеса появила се от нищото. Затова умишлено правеше промени в ритъма, римата. Само познавачи щяха да го го уловят. Промени шрифта, наклона, цвета на буквите, структурата на стиховете. Беше решила, че няма да пише коментари, няма да гласува, няма да отговаря на лични съобщения. Ще се държи напълно резервирано.
Видя, че може да държи и двата си профила отворени. Единият на мобилния, другия на компютъра. Така ще наблюдава и двата си ника от близо.
Сега имаше възможност да публикува тайните си стихове, тези които разказваха историята ú.
“Пипна” ги леко, спъна ги на едно - две места и започна да качва по едно на ден. Постепенно доби популярност. А мистериозното ú поведение още повече нагнетяваше интерес. “Налазиха” я и обичайните свалячи. Смешното беше, че с една и съща песен я поздравяваха и на двата профила. Аналогични лични съобщения, липса на всякаква оригиналност. Дори не се пробва да им отговаря.

Виждаше, че той я чете, гласува, пише интересни коментари. Усещаше, че любопитството му ескалира. Тогава реши да изчезне за седмица поне. Това бяха много дълги дни и нощи. На какво се надяваше? Ядосваше се на себе си. Коя беше тя? Онази истинската или тази, която започваше да харесва повече. Анонимността я правеше дръзка. Беше си избрала имидж, характер и се придържаше към него. Много внимаваше да не се издаде по някакъв начин.
Доверяваше само на една поетеса в сайта. Тя беше най – добрата ú приятелка. Тази, която бършеше сълзите ú при всички драми. Тя преглеждаше всичките ú творби преди да видят бял свят. Много добър автор и прекрасен човек. Тя озаптяваше бурните ú страсти, когато се налагаше. Точно тя беше против целия този двойствен живот. Това шизофренично поведение започваше да влияе и на останалите ú решения. Постоянно се питаше как би постъпила ту едната, ту другата.

На десетият ден реши да погледне в сайта. Това, което видя, я зашемети. Имаше десетки системни съобщения, но тя виждаше само личните. Доста бяха, от различни хора, любопитни за личния ú живот. Имаше и от него. Ухажваше я в негов стил. Много фино, поетично, страхотен стил. В началото побесня. Та той изневеряваше на другата. Кой го знае с колко още поетеси си пишеше така. Искаше да му изкрещи истината в лицето. Да му натрие носа. Но какво печелеше? Трябваше да действа умно. Но какво точно искаше? На коя от двете в себе си да угоди? Това правеше ли я щастлива? Нали това беше идеята! Сутрин да се събужда с усмивка и света да изглежда по- красив. Постепенно всичко ú блесна. Не го желаеше повече това раздвояване. Това беше измамно преживяване. Ще разчисти около себе си. Няма да изтрива втория си профил, стиховете си ги биваше, харесваха се. Реши да пусне един последен стих, за сбогуване. Беше го написала в нощта, когато се разделиха. Силно емоционален, наситен с много болка. Публикува го.

Ето, това беше! Погреба другата в себе си. Изключи компютъра и заспа за първи път от много време с чиста душа.


Публикувано от viatarna на 31.03.2013 @ 22:10:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   suleimo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 16243
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Раздвояване" | Вход | 15 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Раздвояване
от chocolate на 05.04.2013 @ 08:02:19
(Профил | Изпрати бележка)
... На коя от двете в себе си да угоди? Това правеше ли я щастлива? ...
__________

Носталгични настроения отваряш...
Май всеки в този сайт го е правил този номер с никовете; когато не сме анонимни - не ни стиска за част от изявите ни...
Не компютърът разбърква душата и тревожи съищата, а задкомпютърните устройства.
И ампутираните стихове - къде умират анонимни - защо не казваш?!


Re: Раздвояване
от voda на 31.03.2013 @ 23:13:08
(Профил | Изпрати бележка)
Много интересно, Сю. И с хубав финал.
Прилича на лично преживяно... :)


Re: Раздвояване
от Valens на 01.04.2013 @ 00:17:00
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно! Вълнуващо! С много въпроси и отговори на и между редовете. Поздрав! Харесах много! :)


Re: Раздвояване
от Markoni55 на 01.04.2013 @ 00:20:21
(Профил | Изпрати бележка)
Много хора предполягам могат да напишат и разтрояване. Шегичка, но историята е много достоверна. копплименти че е и добре написана.


Re: Раздвояване
от kristi на 01.04.2013 @ 00:49:57
(Профил | Изпрати бележка)
В твоите кратки разкази няма вятър, буря, торнадо; слънце, прижурящо слънце; дъжд, порой, проникнал във вагината на Земята. Няма и помен от деня, облечен във всичките тези случвания. Ти си мониторът, който разказва за изгубилите се, намерилите се души, които все пак са част от животослучването извън наложения модел на общуване в днешния динамичен сайтовски свят.
Интересно ми е, защото аз съм от другата страна светлината.

П!!!


Re: Раздвояване
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 01.04.2013 @ 00:56:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
БРАВО!!!


Re: Раздвояване
от suleimo на 01.04.2013 @ 08:42:29
(Профил | Изпрати бележка)
Заради този текст, на едно друго място са ми забранени вече публикациите!!!


Re: Раздвояване
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 01.04.2013 @ 19:16:19
(Профил | Изпрати бележка)
И аз , поради професионално изкривяване ;), бих казала , че нещата отиват към патология. Но сигурно има много такива хора , живеят във виртуала ...
Поздрави за хубавия разказ ! :)


Re: Раздвояване
от kasiana на 02.04.2013 @ 01:34:13
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепен разказ!!!

Нямам си идея защо някъде са ти забранили публикациите заради този текст... Що за тесногръдо отношение?!

Сърдечни поздрави, Сю:)))



Re: Раздвояване
от libra на 03.04.2013 @ 17:21:00
(Профил | Изпрати бележка)
аааа аз значи не съм се раздвоила, а многократно съм се мултиплицирала с многото ми никове/замразени вече/ ама аз кат една глупачка заради поезията и за да опитвам различни форми и за да не ме коментират щото съм либра, а заради стиховете ми
п.п. не ти трябват телефон и комп за да влезеш с два ника, достатъчни са ти два браузера само :))


Re: Раздвояване
от malkiatprintz на 04.04.2013 @ 05:34:28
(Профил | Изпрати бележка) http://malkiatprintz.blogspot.com/
И все пак ми се ще да му натрие носа, Дани :):):) А за това, че са ти забранили публикуването... баси гадното! Аман от идиоти, които се изживяват като величия за дреболии, само защото са се видяли с някаква бутафорна власт! Ами тогава направо да започнат да задават темите, по които всеки да има право да пише... чудя се дали има кой знае колко смисъл да се стои изобщо там, но - ще видим. Важното е да не ти пука ;):):)


Re: Раздвояване
от oziris (rrrrrrr@abv.bg) на 18.04.2013 @ 22:13:59
(Профил | Изпрати бележка) http://kirilvlahov.blogspot.com/
Хммм... Твърде наивно. Може би само на мен ми се струва така, но или си ученичка (вече разбрах, че си от женски пол), или стилът ти е такъв. Признавам, че не съм чел много твои неща, но тези, които прочетох не ме впечатляват... как да ти кажа, докато го четох това непрестанно се усмихвах и сега като ти пиша този коментар, само една дума е в съзнанието ми - наивно.


Re: Раздвояване
от Iokasta (videnova_vesi@abv.bg) на 27.04.2013 @ 00:35:16
(Профил | Изпрати бележка)
Бръкнала си им няма да ти казвам къде...и цензурата си могат да я сложат на същото място, където си им бръкнала. А аз за пръв път се замислих колко си права-ами тук наистина сме различни, разкрити, голи...може би роднините ни не ни познават така, както читателите в сайта. Страхотна ти е темата. Много дълбока, съвършено истинска, конкретна и вярна до болка.
Браво. Смелостта ти е супер. Смелост е да го кажеш -всичко, което си написала и е много ценно-за другото изобщо не коментирам дребнави постъпки и не заслужават. Но си казала истината по убийствен начин. Браво. Повярвах ти.


Re: Раздвояване
от ANG на 27.04.2013 @ 15:34:23
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
как ли са се раздвоявали хората някога без интернет
(размножавали - щях да напиша погрешка)


Re: Раздвояване
от mariniki на 28.05.2013 @ 23:09:00
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
да... понякога във виртуалното пространство
лъсва фалшът с целия му гаден блясък...
докосващ сюжет... истински..