автор: avloeis

Двамата вървяха обратно към мястото за тръгване. Бяха мълчаливи и вглъбени в собствените си мисли.
Снегът продължаваше да се сипе от мрачното небе и увеличаваше бурята в душите им, сякаш бе в унисон с момента. Амброас знаеше, че няма какво да стори, дори да бе обещал да потърси изход. Различията между тях бяха по-големи от колкото му се искаше и рано или късно щяха да ги разделят, а не желаеше историята на баба Таки да се повтаря, не желаеше да става като Пророчеството. Сега обаче поне малко разбираше как се е чувствал той тогава, разбираше болката му, но не можеше да приеме постъпката му. Заради него сега на всеки петнадесет години трябваше да бъде жертвано момиче, а покрай нея биваха унищожени множество други. Ако искаше да бъде с Дженифер бе необходимо да стори нещо друго, но за сега реши да не мисли над това. Двамата безмълвно решиха да запазят връзката си в тайна от другите, но Амброас сподели с Натали, която не остана очарована от новината.
- Нима ангел и простосмъртна могат да са заедно? – попита тя.
- Не съм сигурен! Едва ли! – той се усмихна, но това бе по-скоро израз на безпомощност.
- Тя знае ли за теб? – продължи с въпросите си.
- Не! – излъга той, когато усети какво може да се случи, ако не го стори. – По-добре да не научава.
- Тогава тя не знае какви са взаимоотношенията ни.
- Не мисля, че я засягат. – тези думи се харесаха на Натали, имаше една малка тайна с него, която другите дори не подозираха, че съществува.
- Разбирам. – кимна тя и Амброас усети задоволството й, но не каза нищо, сега не беше момент да спори с нея, а и тя реши да промени темата. – Снощи сънувах нещо странно! Бях в подземията и се лутах, за да намеря нещо, но така и не разбрах какво.. Предполагам трябва да отида там?
- Все още не бива да рискуваш! – отвърна ангелът. – Изчакай сънят ти да се изясни и да ти покаже повече информация, защото може и да е предупреждение за нещо!
- Добре! – съгласи се Натали
За Дженифер бе трудно да приеме взаимоотношенията между Натали и Амброас, защото виждаше много добре, а и самия Рамон постоянно й натякваше, колко хлътнала е тя по него. През по-голяма част от време странеше от него, за да не може той да чува мислите й, които постоянно го упрекваха и му се сърдеха. Той наистина усещаше гнева й и за това реши да я остави за известно време докато се успокои, но трите дни без контакти му се строиха прекалено дълго време и реши да действа.
- Колко време мислиш да ми се съдиш? – развика се той, когато тя не му отвори. – Дженифер!
Липсата на отговор го вбесяваше, но не усети и присъствието й в стаята. Слезе по стъпалата и попадна на Каин. Беше объркан и ядосан, не понасяше това нейно поведение, а и самия факт, че вече е споделил чувствата си го правеше още по-уязвим, не можеше да разбере защо тя се държи така, а нямаше и от кого да поиска съвет.
- Какво искаш от Дженифер, Блек?! – попита Каин.
- Какво? – ангелът се спря и погледна към съперника си. – Това не те засяга, Макрби!
- Недей да си толкова сигурен! – уверено каза момчето и слезе с едно стъпало към него.
- И защо да те засяга? – Амброас се опита да докосне съзнанието му, но там намери същата преграда като при Дженифер. Какво се случваше тук?
- Не ми отговори на въпроса!
- Не смятам да отговарям! – предизвикателно се усмихна младежът.
И двамата бяха ядосани и раздразнителни. Интересуваха се от едно и също момиче чиито взаимоотношения с другия им бяха неизвестни. Още няколко разменяния на реплики разпалиха гнева и у двамата. Не беше трудно да стигнат до бой и скоро се търкаляха по пода, разменяйки си удари. Болката се разля като нагорещена лава по телата им, но това още повече разпали гнева им.
- Какво си мислите, че правите?! – появата на Дженифер ги изненада и те бързо се изправиха, заставайки един до друг като съгрешили деца.
- Какво става? – попита объркан Рамон докато се изкачваше към нея.
- И аз това се опитвам да разбера! – момичето попита, но никой от двамата побойници на отговори. – Искам отговор!
- Дойдох да те видя... – започна Каин. – Двамата просто се сбутахме!
- „Сбутали” сте се?! – повтори тя. – И защо се „сбутахте”?
- Разногласия в начина на мислене. – обясни Амброас.
- Какви? – продължи Джен, определено искаше да стигне до дъното на това.
- Кой е по-добър във фехтовката! – отново излъга ангелът и двамата с Каин се спогледаха, мислено съгласили се с тази лъжа, няма желание да разкриват истинската причина.
- Нима? – тя скръсти ръце пред гърдите си и затупка с пръст. – Знаете, че мразя да ме лъжат, нали?
- Не те лъжем! – категорично каза Каин.
- И какъв е крайния резултат? – тя сякаш игнорира думите му.
- Ти дойде и не можахме да разберем! – засмяха се двамата, което явно я ядоса още повече.
- Моля?! – едва каза през стиснати те си зъби. – Амброас отивай си в стаята!
- Трябва да поговорим! – опита се той, но бе отпратен.
Почувства се предаден и назначим. Беше невъзможно да разбере защо той трябваше да отстъпи. Тя му се сърдеше, но нима Каин бе по-важен от него? Въобще какви бяха взаимоотношенията им? Вярваше, че след като започне да излиза с нея, както правеха другите ученици тя ще го приеме и ще са заедно, ще са щастливи, въпреки, че тя разбра какъв е или пък тя го намрази, заради това.. Главата му сякаш щеше да се пръсне. Той за първи път се сблъскваше с подобно нещо и му бе трудно да разбере. Детството му бе прекарано сред безчувствени същества, над които властваше единствено чувството за дълг и нарцисизма. Ангелите се смятаха за висши същества, които са по-добри от хората и въпреки че им помагаха, за тях човеците бяха като напаст, нарушаваща спокойствието им. Точно това Амброас ненавиждаше в своя вид, но нямаше избор освен да срие различията си с тях и да следва догмите на обществото им. Старицата бе права, той бе специален, но все още се питаше дали за добро или за зло. Майката знаеше отговора и трябваше да я попита някой ден. Сега в главата му бе прекалено голяма каша, за да се съсредоточи над каквото и да било. Чувстваше се безсилен.
Каин остана доволен, че не той бе отпратен от Дженифер и с лека усмивка я последва до стаята й.
- Ти защо си тук? – попита той Рамон остро.
- Какво? И мен ли ще нападнеш, защото искаш да докажеш силата си във фехтовката? – попита момчето и зае отбранителна позиция. – Предупреждавам те, че съм тренирал джудо!
- Престанете! – тихо нареди Джен и седна до Каин. – Дай си ръката!
- По-полека! – дръпна се той, когато напоеното памуче се допря до раната.
- Не съм те карала да се биеш! – тя дръпна рязко ръката му я стисна, за да не мърда.
- Не знаех, че сте толкова близки! – отбеляза Рамон докато ги наблюдаваше внимателно.
- Не сме! – погледът, гласът, тялото й, нищо не трепна, когато го изрече, за разлика от Каин, който видимо се изнерви.
- Ще отида при лекаря! – стана той, сякаш разстроен от думите й и в действителност бе така, но не можа да го скрие. – По-късно ще дойда да говоря с теб!
Каин излезе и остави двамата сами, но Джен не трепна дори при тряскането на вратата. Спокойно прибра нещата в аптечката и я върна на мястото й.
- Какво намери за Маргьорит Притнеч? – попита тя.
- Някои неща по отношение на смъртта й, но не питай как! – каза Рамон, докато разлистваше бележника си.
- Нямам такова намерение! – увери го и се настани на фотьойла срещу него. – Продължавай!
- След представлението в театъра са останали единствено Маргьорит, Джанет, Лука Нова и някакво момче, което никой не помни дори как е изглеждал, което е много странно. Вероятно не е бил от училището. – „Бил е ангел.”помисли си Джен, но не го каза на глас. – Едно момиче – Аманда Брокли е отишла да ги извика. Тя е главната свидетелка на случилото се. Разказва, че когато влязла в залата видяла Маргьорит да стои на сцената и да се кара с Лика Нова и още някой. Двете момчета се отдръпнали от сцената, за да поговорят с Джанет, която й се сторила разстроена. Аманда била любопитна да разбере какво ще се случи по-натам и останала скрита в сенките, за да наблюдава, но в един миг част от декора полетял към Маргьорит и се стоварил отгоре й. Джанет се опитала да я спаси, но единственото, което успяла да стори е да бъде ударена от декора. След това тя не си спомняла нищо, а Лука отказвал категорично да говори в подробности, а другото момче е неизвестно.
- Само това ли е? – попита Джен. Надяваше се на нещо по-значително.
- Има още нещо, но то..
- Казвай!
- Аманда твърди, че усетила странно присъствие малко преди декора да се срути.. цитирам: „Сякаш някаква свръх сила мина покрай мен и след това бутна декора.” – той изказа абсурдната теза на свидетелката. – Била е в шок! – допълни Рамон, защото това му звучеше неправдоподобно, но Джен не се съгласи.
- Разбирам! – кимна тя, нямаше намерение да го уверява в противното.
- Наистина какви са взаимоотношенията ти с Каин? – не сдържа любопитството си той, през цялото време мислеше за това. – Определено не са просто едно нищо!
- Не мисля че те засяга, Рамон! – студено му напомни тя. – Той е брат на Фабиан и се чувствам длъжна да се държа добре с него, а и нищо лошо не ми е строил!
- А какви са..
- Просто приятели от детството! – прекъсна го тя, за да престане с досадните въпроси, на които нямаше намерение да отговаря. Тримата се познаваме от години... Спри с въпросите!
- Все пак.. – той отново не можа да довърши, но този път заради чукане на врата.
- Трябва да говоря с теб! – Натали нахлу в стаята веднага щом й отвориха, изглеждаше ядосана.
- Натали?! – изненадах се двамата.
- Какво правиш тук? – попита тя брат си.
- И аз бих желал да попитам същото!
- Искам да обсъдя нещо с Дженифер. Би ли ни оставил насаме?
Рамон излезе от стаята без да спори, тъй като Джен кимна в съгласие. Момичетата останаха сами. Минаха няколко мига преди някой да заговори. Стояха и се наблюдаваха, опитваха се да разберат мислите си, но лицето на Джен остана непроницаемо.
- Какво искаш? – попита Джен накрая.
- До кога ще продължаваш да си играеш с Амброас? – гневно попита момичето. – Освен него изглежда си оплела и брат ми и Каин! Не ти ли стига горкия Фабиан? Или реши, че искаш колкото се може повече от известните момчета в Академията? Кой е следващия? Питер? Кой?
- Мери си приказките, Браво! – тихо каза момичето, за да не издаде раздразнението си прекалено явно. – Не си прави изводи без изобщо а ме познаваш!
- Нямам никакво желание да те опознавам, Влаомис! – предизвикателно продължи Натали. – Първо гушкаше Фабиан, а след това го отблъсна, карайки го да плаче като малко дете...
- Той е дете! – поправи я Дженифер, това момиче не разбираше нищо, нямаше право да я критикува.
- И ти се възползва от наивността му! – нападна момичето, но тя не реагира и я остави да продължи. – След това започна с Амброас, който толкова много се опитваше да избяга от теб, но ти явно добре си го оплела, защото накрая се предаде. Горкичкият! Поне трябваше да се държиш по-мило с него, вместо да го отхвърляш по този брутален начин! – Натали говореше високо и забързано, желаеше да изкаже всичката горчивина, която й се бе насъбрала. – На теб явно не ти стига и това и днес Каин и Амброас са се сбили заради теб!
- Всичко е било заради някакъв глупав спор по отношение на фехтовката! – побърза да я поправи тя, използвайки лъжата на момчетата.
- Не се прави на светица! – изкрещя момичето и направи крачка към нея, готова да я удари, но се въздържа. – нима ги смяташ за толкова безразсъдни?!
- Много повече безразсъдни са отколкото можеш да си представиш! – тихо каза Джен и една буца заседна в гърлото й. – Нищо от това не те засяга! Нито взаимоотношенията ми с Фабиан, нито Каин, а още по-малко с Амброас! Не си позволявай волности и то в моята стая само защото си пълна с ревност и се чудиш на къде да я изкараш. Не съм длъжна дори да те слушам. Ако обичаш напусни доброволно преди да те накарам да го сториш насила ако трябва!
- Предупреждавам те, Влаомис! Това с Каин и Фабиан може да не ме засяга, но няма да си мълча за Амброас, а още по малко за брат ми! Рамон е най-скъпия човек в живота ми и е по-добре да стоиш далеч от него, защото ще си изпатиш!
- Преди да заплашваш първо помисли как се чувства той, когато го отблъскваш! – Джен успя да извади един коз и нападна, не желаеше да търпи подобно поведение от една хлапачка, която се умилкваше на приятеля й и за капак й държи сметка. Все пак реши да не продължава, нямаше право да се бърка в взаимоотношенията й с Рамон. – Сега ме остави на мира и не се бъркай в личния ми живот, който не те засяга! Оправи си твоя собствен и тогава може и да приема съвет!
- Ще видим това! – каза Натали и излезе бързо, изведнъж в нея се появи силно чувство на уязвимост и страх, да не чуе още нещо, което да я нарани.
Джен затвори вратата и влезе да се изкъпе както правеше всяка вечер, сякаш нищо не се бе случило преди миг. Осъзнаваше как се чувстват момчетата и желаеше да промени всичко, но нямаше силата да го стори. За миг през главата й мина идеята да попита Амброас, но това не й допадна като вариант. Не можеше да каже подобно нещо и то точно на него, бе дала клетва, която смяташе да наруши в краен случай. Изобщо всичките й притеснения и вълнения й се струваха нещо толкова далечно и непознато, сякаш никога не ги е имало. Спря водата и са заслуша във звуците в тишината. Дишаше тихо почти без звук, а от кранчето капеше вода. Изминаха няколко мига преди да осъзнае, че сърцето й отново го няма. Липсата на Амброас до нея веднага се отрази на емоциите й – нямаше ги. Тя се загърна с една хавлия и сложи друга на главата си.