Това – между нас – не трябваше да се случва.
На този кръстопът – не трябваше да пристъпваме.
Беше грешка... Грях беше... И безразсъдство.
Беше капан, от който сега няма измъкване.
А бяхме достатъчно възрастни, да го знаем -
отдавна нищо за нас не бе простимо и безнаказано.
Повикът на телата ни... - блудкаво оправдание...
Топлината, прокраднала се между нас,
можеше да се вмести в едно добро приятелство;
чувствата можеше и така да си останат
– несподелени и нераздадени.
Онези думи - не трябваше да бъдат казани на глас.
Онези длани - не трябваше да бъдат така настоятелни.
И онези устни, пресъхнали от жажда -
не трябваше така задавено да си шептят
онези парещи откровения пред залеза.
Не трябваше...